3. ЯНКО-КОМУНИСТА И ПЕЮ-ЦАНКОВИСТА

Като тръгнах в първо отделение, какво да кажа, първото отделение ми тръгна много, хареса ми много, та на всичко отгоре останах. Повтарях първото отделение, после почнах второ. По това време имахме един учител Янко Андонов, който беше голям комунист. Те го убиха после. Той идва една вечер и вика: „Како Маро, казаха ми, че вашите деца са ми убили юрдечките“. Нали имахме чешма на село и до нея едно деренце пълно с вода и юрдечките отиват там. Мама гледа и му вика: „Янко, аз ще проверя, ако наистина са направили такова нещо, аз ще дойда да ти жъна или да ти копая, ще ти се отплатя“. В това време се обръща към мен и ме пита, дали има нещо вярно. Викам й: „Мамо, няма нищо вярно“. Добре, но минаха няколко дни и се разбра, че чорбаджийските деца се събрали и понеже други мишени няма за убиване с камъни, ами юрдечките станали мишени. Така че и през тоя изпит минах. '

Дядо Минчо, татковия баща остана да живее при нас и Бог да му дава светлина на съзнанието, при нас почина, макар да е имал седем деца. Баща ми е работил разни работи, но главно е бил строител. Аз вървя по негова линия. Даже е направил няколко къщи в съседни села и на мене ми беше много драго като отида там. В село Бата, на директора на училището Стоян Попов баща ми беше направил къща. Тя беше добре извършена като работа и много ми харесваше. Даже по селата нали има мелници, тепавици, баща ми беше правил там бентове. Та едновременно е бил и майстор, и предприемач. Както споменах по-горе, аз останах в първо отделение две години. После второ, трето, четвърто отделение Янко Андонов ми беше учител. Той ни учеше и тогава спомням си за пръв път на бедните деца бяха раздадени подаръци. На кого сандалки, чорапи, терлички. От време на време даваха по някоя закуска. Това ни направи добро впечатление, защото нито преви това, нито след това биваха раздавани нито закуски, нито подаръци - само през времето на Янко Андонов, тогава имаше. А пък училището имаше фонд, имаше ниви, доходи, но къде отиваха тия средства, не зная.

През 1923 г. бях в четвърто отделение. Понеже учех вече в село Бата където имаше прогимназия, събота след обед и неделя си отивах на село. Веднъж като си отивам на село гледам селото оградено с войска. Можеш да влезеш в селото, но не можеш да излезеш. То пък се случи него ден събота, нали аз съм цяла седмица в село Бата и уча. Ние нали живеехме до кръчмата, а началниците бяха в кръчмата. На другият ден неделя ще правят обиск на цялото село, да търсят Янко Андонов. Същият беше взел участие във възстанието 1923 г., а то е било в с. Св. Влас до Несебър. Даже сега като се отиде в Св. Влас има на пощата паметна плоча, върху която пише, че в 1923 г. Янко Андонов е обединил работничеството и селячеството, а то са били там малко рибари и селяни-овчари. Както и да е във връзка с това беше тоя обиск, да търсят Янко Андонов. Добре, но след като дойде Александър Цанков на власт за помощник-кмет избрали бай Пею. Аз мога да кажа, че при него израснах.

Той така ме поддържаше. И какво мислите, вечерта бай Пею извиква братовчеда на Янко Андонов. Той се казваше Атанас. Извиква го в склада си, склада наричаха емишлик. Там имаше захар, газ, олио и др. неща за продаване и му казва: „Атанасе, ще отидеш у Янко и ще питаш майка му, баща му, жена му, той имаше и две дечица, къде се намира, защото утре ще правят обиск навсякъде, същевременно ще водят и кучета, та ще го хванат. Затова ще кажеш на майка му и баща му и жена му и ще го доведеш в мойта плевня. Аз мисля, че те ще ходят и ще търсят в цяло село, но баш в мойта плевня няма да дойдат да го търсят“. И Атанас отива и пита майка му и баща му и те казват: „Ами той сега е на тавана“. Извикали го и Янко се съгласява, отива в плевнята на бай Пею. Янко е комунист, а бай Пею-цанковист, помощник- кмет. Вечерта прекарва там, а сутринта бай Пею става, отваря прозорците на кръчмата, да измете, да изчисти. По едно време слуша - а плевнята беше на около 30 крачки от кръчмата, че се кашля. И бай Пею се чуди сега какво да прави. Янко като кашля сам ще се издаде. Какво да направи? И бай Пею пуща кокошките и те отиват да ровят около плевнята, да търсят зърна и бай Пею почнал да вика: „Къш, къш, къш“. Цяло село го слуша като обикаля плевнята и вика:“ Не кашляй, че в кръчмата се чува“. И така с Янко през плета се разбрали. А Янко бил настинал и какво да прави, като има да кашля, разрови сламата, покрие се с ямурлука и почва да кашля в дупката, да не се чува. И така направили обиск, но не намерили Янко Андонов. И войската след обед, понеже селото е малко, заминава за Бургас. На другия ден сутринта, понеже имаше овчари, колиби, някъде настрана, Янко Андонов взел една торба с хляб и тръгнал да бяга от селото, защото тъй или иначе ще го търсят. Но по едно време го нападат овчарски кучета и той какво да прави, вади един хляб, после друг и по едно време хвърля и торбата и избягва. Това до вечерта се разнася из селото, че някой е носил хляб на Янко или Янко е получил хляб от някого. А Янко Андонов от нашето село, после покрай Даутлий, Медово отива в Св. Влас и оттам с една лодка избягва в СССР. Минават 1924 и 1925 г. и Янко с няколко души от сливенския край, понеже жена му беше от Сливен, идват в България и отиват в една местност край Сливен, която наричат Джендем дере. Там има пещери, в които се скриват. Добре, но минават няколко дена, а те трябва да направят връзка, нали? Излиза някой и тръгва към Сливен, но бива забелязан и проследен и когато се прибира отново в пещерата, откриват огън и избиват всичките му другари. Те са били 5-6 души. На другия ден жандармерията нарежда около един бряст в центъра на града Сливен всички убити. Но понеже не ги познават, знаят какви хора са, но от къде са не знаят и най-напред решават да пуснат учащите се - децата. Децата са от селата и като минават и познаят някого ще реагират, да речем ще плачат. Едно момче на име Йордан от сиропиталището, който беше по-голям от мене и познаваше учителя Янко Андонов много добре, като го видял се разплакал. Жандармерията и това чака. Запитали защо плаче и момчето казало, че това е неговият учител Янко Андонов и по такъв начин го откриват. А тази история, която разправих за плевника у бай Пею се разнесе след 9.IX.1944 г. от братовчед му Атанас и от жена му и т.н... Та можем да си представим какво значи един истински човек. Може да е властник, може да е комунист, бай Пею беше почти най-богатия човек в селото ни и при това цанковист, обаче преди всичко човек. И у мене остана едно хубаво впечатление за бай Пею. След 9.IX.1944 г. той вече си беше заминал от този свят, така че остана добрия спомен за него.