Роден съм на 14 ноември 1899 година в село Горица, Поморийско. Бяхме трима братя и три сестри. Записах се да следвам в четиригодшен морски техникум по електротехника във Варна. Когато бях в училището, един ученик ми даде една брошурка - беседа от Петър Дънов. Аз я прочетох и всички въпроси, които ме вълнуваха и на които не можех да намеря някакво разрешение - там, в тази книжка ми се уясниха. През есента на 1914 година, училището ни, което се намираше южно от Варна беше в карантина заради холерата и го преместиха близо до града, над морската градина, край шосето за Евксиноград.
Една сутрин през пролетта, нашият взводен ни поведе на разходка през лозята. Взводът вървеше без строй - свободно. Аз бях сам, най-отзад. По едно време забелязвам, насреща ми идват няколко души и всред тях един елегантно облечен господин с фрак, хубава шапка и бастун. Беше с дълга коса и брада. Той изпъкваше с вида си пред всички други. Там беше и брат Манол Иванов, който бе преподавател в училището - флотски офицер с военната си униформа. Аз не знаех, че това е господин Дънов. Ио наскоро на мен ми се нареди отпуска и аз отидох на село за десетина деня. А там вече се беше основал кръжок на Бялото Братство. Там чух да разказват следното: "Казаха, че Учителят е казал на княз Фердинанд да не отива с Германия като съюзник в Първата световна война, а той, освен, че не Го послушал, ами взел, че Го интернирал във Варна. Учителят му казал: "Аз ще отида и ще се върна, а ти ще излезеш от България и няма никога да се върнеш". И така стана. Когато трябваше да се прибера във Варна след отпуската, нашите хора от Братството пожелаха да дойдат с мене да ги заведа при Учителя. Дадоха ми адреса Му.
Той беше отседнал в най-големия тогава във Варна хотел - "Лондон". И действително, аз ги заведох, отворих им вратата на стаята, в която видях Учителя вътре с още няколко души. Те влязоха, а аз се върнах. Значи, човекът, когото сме срещнали в лозята, беше същият този Дънов.
След като завърших училището, понеже не се намираше лесно работа, аз се прибрах на село при баща си. Там вече събранието на Бялото Братство функционираше и аз започнах да чета от беседите на Учителя. Под тяхното влияние аз станах вегетарианец и въздържател и към края на 1922 година започнах редовно да посещавам събранията. Цялото ни семейство беше включено в Братството. Големият ми брат Михал беше ръководител на събранието в село. Не беше дошло още времето за първата ми среща с Учителя. За да се срещнеш с Учителя, трябва подготовка. И точно в тези години аз започнах да чета беседите Му. Посещавах братските сбирки на село, пеехме песни и полека-лека навлязох в онзи път, който трябваше рано или късно да ме заведе до Учителя. Разбира се, само при условие, че човек е решил да тръгне по този път и е решил да го извърви. Чак тогава може да се срещне с Учителя. Когато аз заведох моите съселяни при Него в хотел "Лондон", аз не бях готов още и не се срещнах. Но се срещнаха онези от моето село, които бяха готови - те разговаряха с него. Тяхното време бе дошло. А моето тепърва трябваше да дойде. Минаха години и това време дойде. И аз бях готов за него.
