Дойде 9 септември 1944 година. Комунистите дойдоха на власт, а за да оформят властта си, те бяха създали преди това Отечествен Фронт, в който влизаха и някои други политически групировки, за да може пред съюзниците от антигерманската коалиция, Съединените Щати, Англия и Франция, да имат едно прилично правителство от коалиция. Още в първите дни комунистите започнаха да осъществяват смяната на властта и системата. При нас на "Изгрева" също имаше братя и сестри, преминали през комунистическата идеология. Ние смятахме, че след като са дошли в Братството и при Учителя, то вече са се отказали от своите комунистически идеи и увлечения. Но се случи друго. Образува се партийна група, в която участвуваха много братя и сестри. Тя бе в състава на Работническата партия (комунисти).
Тогава решиха да отидат при Учителя в Мърчаево и да попитат кой от представените братя от тяхната група ще бъде одобрен от Учителя за представител пред новата власт. Един брат отива при Учителя и Го пита: "Учителю, кого да направим представител на Братството пред властта?" Учителят го запитва: "Ами вие кого предлагате?" Братът изброява имената на трима, които са избрани от партийната група и очаква Учителят да избере един от тримата или по-точно, да се подчини на партийната група на "Изгрева". Учителят отговаря: "Тези братя не са подходящи". "А кой е подходящ?" - пита братът. "Най-подходящи са брат Начо Петров и Димитър Грива". Братът си тръгнал изненадан от отговора на Учителя. Отива на "Изгрева" и предава на партийната група думите на Учителя. Събрали се и умуват така: "Тези хора в никакъв случай не могат да бъдат представители пред властта."
Започват да умуват върху биографията на Начо Петров, че е военен, че е еди-какъв си и че е най-малко подходящ за тази работа. Той имаше син, който участвува в Отечествената война и бе убит при Страцин. През младите си години е бил по убеждение член на Демократическата партия . Работил е дълги години в Орхание и там се запознава с Учителя, след което в живота му става поврат и промяна в характера му. Той беше много прям - говореше направо и понякога беше остър в думите си. Беше честен, прям, остър - езикът му сечеше, без да се съобразява с никого. Това не се харесваше на мнозина, които се опитваха да хитруват на дребно в Школата. Учителят имаше много хубаво отношение и доверие към него. Димитър Грива бе музикант. Той беше прям и много независим.
Но всичко това не се хареса на приятелите от комунистическата партийна група. Начо Петров искаше да изпълни поръчението на Учителя и да бъде представител, но Димитър Грива не се съгласи. Начо Петров непрекъснато упрекваше Димитър Грива, че му е попречил с отказа си да изпълни поръчението на Учителя. А защо Димитър Грива не се съгласи, за това трябва де питате него. Той имаше някакво обяснение за случая. Но аз смятам, че щом Учителят е казал нещо, значи това трябва да бъде.
Значи ние, учениците от Школата, бяхме при нозете на Великия Учител и слушахме, и нищо не изпълнявахме! Велико беше нашето непослушание! И всеки правеше това, което му изнасяше. Учителят много добре знаеше как стоят нещата, макар че видимо не се намесваше в политиката на страната. Мина известно време и след като тези двама приятели не изпълниха поръчението на Учителя, партийната група продължи да умува кой де бъде излъчен от нейните редици като представител пред властта. Тогава, в един разговор между приятели, вероятно след като видя, че Начо Петров и Димитър Грива не изпълниха нищо, Учителят каза следното: "За представител пред властта трябва да бъде избран брат, който да познава комунистическото учение и да бъде мост между Братството и властта. Най-подходящ е брат Никола Антов". Тези думи бяха донесени и разнесени на "Изгрева". Тогава Никола Антов отиде в Мърчаево и има среща с Учителя. Учителят го беше запитал какви са неговите намерения, а той му бе отговорил, че има намерение да купи братска машина за отпечатване на беседите и да се направи печатница. Учителят му бе отговорил, че има пари за тази работа и бе го поставил да изпълнява длъжността посредник и представител на Братството пред властта. Така седят нещата.
След това, когато се прибрахме в София, Антов започва да взема участие в политическия живот на града и стана представител на Отечествения Фронт за VI район. Всички апели и обяви на властта се подписваха от негово име. Постепенно той започна да се опитва да поставя порядък и на "Изгрева", същия порядък, който комунистите искаха да въведат в страната. На 1 януари 1945 година той се яви в дома на Жечо Панайотов на заседанието за избиране на Братски съвет с пистолет на колана си и заяви, че ако не бъде избран в Братския съвет, той ще разтури събранието. А той имаше власт да стори това, защото беше председател на Отечествения Фронт в VI район. Тогава тези сили управляваха различните общини на града. По този начин и той бе избран в този братски съвет. По-късно, през
1952 година, понеже той участвуваше във финансовия съвет, заедно с Коста Стефанов, изискаха да се сложи ред в цялата финансова отчетност на Братството. Но това не бе направено. Мнозина се противопоставяха на това, че той иска да въвежда отчети, организации, както е в града. През 1956 година излезе решение на Министерството на финансите, което бе наредило да се направят финансови ревизии на всички религиозни секти. А ние бяхме регистрирани като религиозна секта за най-голям ужас и позор пред Словото на Учителя. Защо позор? Ами защото ние знаем мнението на Учителя от
Словото Му. Всичко онова, което се случи впоследствие, бе последица именно на тази груба грешка.
На 9 юни 1957 година Никола Антов и Коста Стефанов бяха приготвили да се изнесе доклад по финансовите въпроси на Братството от времето на заминаването на Учителя до сега. Той бе получил разрешение от властите и искаше да ръководи събранието. Но Борис Николов, който бе председател на Братския съвет от 1953 година, след заминаването на Тодор Стоименов, предложи за председател на събранието да се избере за Илия Узунов и за протоколчик - Елена Андреева. Но на двамата представители на финансовия съвет при Братството, които бяха избрани за такива още на 1 януари 1945 година, не беше разрешено да изнесат своя доклад и те напуснаха събранието. Тогава събранието гласува резолюция да се освободят Никола Антов и Коста Стефанов от финансовия съвет. А на Никола Антов, който бе един от седмината, избрани пожизнено, му отнеха пълномощията на представител на Братството пред всички органи и власти в страната. Значи събранието и всички ние на "Изгрева" отстранихме този, когото Учителят беше поставил на този пост!
Какво последва? Ние плащахме по 3 000 лева годишно в общината наем за салона на "Изгрева", след отчуждаването му през 1949 година. И продължавахме да се събираме в него. Но на следващото братско събрание в салона, когато се четяха беседи от Учителя, някои приятели решиха, че Никола Антов не трябва вече да стъпва в братския салон. Застават трима приятели на вратата и не го пускат. Това са Гради Минчев, Николай Дойнов и брат му, Стефан Дойнов. Последните двама са рождени братя на Борис Николов. Никола Антов иска да влезе в салона, а те му отговарят: "За такова побесняло куче като тебе няма място в братския салон!" Антов ги поглежда и им казва: "Така ли? Аз на този салон ще му сложа катинар". Обръща гръб и си тръгва. До това време, Никола Антов беше директор на братската печатница и завеждаше книговезницата, където работеше и жена му. Тогава Борис Николов имаше една теория, според която Никола Антов представлява едно куче, което пази Братството на "Изгрева". И като всяко добро куче, освен че трябва да пази "Изгрева", трябва да върти опашка и да скимти пред този, който му дава хляба. Така смятаха и другите. Но те бяха забравили, че това куче не беше поставено от тях, а от Учителя. А щом е от Учителя, правилата са вече други и те се намират в Словото на Учителя. Те го обявиха за побесняло куче.
Никола Антов и Коста Стефанов направиха съответни постъпки в Министерството на финансите със своя доклад, който не им бе позволено да го четат в салона на "Изгрева". И понеже Министерството беше наредило да се направи ревизия още в 1956 година, на 16 октомври 1957 година дойдоха трима ревизори от Държавния контрол и започнаха ревизия и инвентаризация, която не беше направена дванадесет години! И избухна една от поредните бомби на "Изгрева". Така се дойде до процеса. В своето поведение Никола Антов не беше цвете за мирисане. Отношението му към братята и сестрите беше повече от грозно и обидно. Дори на самата мен той нанесе ужасен побой с бастуна си и аз едвам оживях! Казвам това, за да не смятате, че съм на негова страна. Но това е друга тема за разказване. Борис Николов и Жечо Панайотов заминаха за затвора, братският салон се разтури, тури му се катинар и той бе взет за други нужди. В затвора трябваше да бъде научен ненаученият урок, даден чрез закона на Христа: "Кесаревото - Кесарю, а Божието - Богу". А ние бяхме Школа и всички бяха изумени, че не знаем този закон. След това, Николай Дойнов бе арестуван и замина за концлагер в Белене да научи също друг закон, че никой няма право да застава пред вратата на салона и да не пуска онзи, който желае да слуша Словото на Учителя. "Изгревът" се разтури и започна неговата ликвидация. На 13 ноември 1960 година, Паша Теодорова беше изгонена от "Изгрева". Елена Андреева - на 7 април 1961 година. И отидох да живея в дома на Гена Папазова на улица "Клемент Готвалд" 31 в София.
Още по времето на Учителя, приятелите-комунисти имаха две теории и според тези теории се бяха оформили две групи. Едната смяташе, че човек може да бъде комунист и да членува в Братството. Тази група бе представена от Никола Антов. Другата група смяташе, че Учението на Учителя, "дъновизмът" е опиум и религия за народа и е фашистко учение. Представител на тази група беше Елиезер Коен. Той бе евреин и бе много деен в братските среди. Ще намерите неговото име както в списание "Житно зърно", така и във вестник "Братство". Но накрая той се отказа от Учителя и от Учението. След няколко години си замина скоропостижно. Тази комунистическа група бе разпусната от представител на Градския комитет на партията, който заяви, че двете идеологии - "дъновизъм" и комунизъм - са несъвместими. Това бе направено на 13 септември 1945 година. А дали този служител постъпи правилно? Ще сравним със Словото на Учителя, където се казва: "На окултния ученик не му е позволено да участвува в никоя политическа партия". Е, питам сега - кой изпълни Волята на Учителя? Изпълниха я онези представители на властта, които дойдоха от града и разтуриха комунистическата партийна група на "Изгрева". А за да проверите как стоят нещата, ще ви представим този протокол, който е бисер от изненади и поука за останалите поколения, които ще дойдат след нас. Там ще видите и голямото предателство, и голямата саможертва в името на една Идея, независимо каква е тя. Едни застанаха зад Учителя, други Му станаха противници. А какво стана след разтурянето на тази партийна група? Едни от членовете й останаха комунисти, други се отказаха, трети се отдалечиха в света като активни комунисти във властта.
Цитираме декларацията на Елиезер Коен от този протокол: "Аз, Елиезер Коен, заявявам, че разбрах, че съм се заблудил в учението на Петър Дънов и се отказвам публично от него, защото Дънов е фашист, учението му е фашистко, то рекрутира фашисти, вие сте всички гнездо фашистко, трябва да ви избесим и изгорим". Това бе същият Елиезер Коен, който написа рецензията на книгите на германския окултист Бо Ин Ра, вдъхновител на Хитлер, единственият окултист, останал в Германия жив. Елиезер Коен се наложи да се издадат книгите му на български език, въпреки че Учителят не даваше. За Учителя Бо Ин Ра е окултист от Черната ложа. Книгите бяха преведени от Георги Радев. И друго прегрешение имаше Елиезер Коен. Той предложи и бе преведена на български книгата "Агни Йога" от Мория. Тя бе отпечатана. Мория е Учител на Черното Братство. Учителят не разреши издаването на тая книга, но той го направи на своя глава, като подведе брат Сава Калименов от Севлиево, който имаше печатница. Там се издаде тази книга. Когато запитах Сава Калименов защо я е издал, той отговори: "Абе сестра, тези преводи ми се изпращат от чужбина, а братята от "Изгрева" настояваха да се издадат. И аз смятам, че това е одобрил Учителят и затова ги издавам. Сега научавам други работи и нямам никаква вина в това. Те ме подведоха. В ония години ние смятахме, че всичко, което е окултно, може да се печата. Това ни е грешката". Ето ви едно обяснение на един издател. Така че Елиезер Коен стана проводник на другата ложа и накрая премина в другия лагер и се обяви срещу Учителя. А да знаете колко хляб е изял на "Изгрева", колко пъти е целувал ръката на Учителя, на колко братски снимки го има с Учителя и колко пъти му има името, записано в братски издания! То всичко това човек не може да го проумее така лесно. Предателството си е предателство и всеки си плаща за него. Това го споменавам за поука.
Сега ще ви цитирам декларацията на Никола Антов: "Аз, Никола Антов, не се отказвам от Великото Бяло Братство. Не се отказвам от окултно-философското Учение на Учителя Петър Дънов и ще Го следвам във вековете. Също не се отказвам от комунизма, защото тези две идеологии се допълват, нищо не ми пречи да бъда дъновист-комунист, затова ще продължавам да работя и им помагам, респективно за прокарването на ОФ- правителствената програма".
А каква бе дейността на партийната група на "Изгрева"? Ето извадки от техния протокол:
"Активната дейност на комитета на ОФ "Изгрева":
дъновисти-Комунисти до 13 декември 1945 год.
1. Записани и събрани за заема на свободата 2 500 000 лв.
2. За Помощна организация, събрани 150 000 лв.
3. За войската 120 000 лв.
4. За югославските деца 130 000 лв.
5. За югославската акция 25 000лв.
6. За Първа българска армия - за подаръци 50 000 лв.
7. За болниците и фронта, събрани 35 000 лв.
Независимо от това, женското дружество изпрати на фронта: чорапи, пуловери, ръкавици и други разни подаръци, сладкиши и пр. Също избра за югославската акция разни дрехи, почисти ги и ги изкърпи. Посрещнахме общо Червената армия, настанихме ги на квартири с всичките му нужди като инвентар и др. Женското дружество посрещна три пъти Първа българска армия. Посети болниците няколко пъти, занесе храни и изнесе музикални номера. Това е актив на другарите дъновисти-комунисти, заедно със сестрите от женското дружество."
Това е част от един изключителен протокол, който е за чудо и за приказ. Чудо на чудесата, приказка за устата, и мехлем за ушите на човеците от "Изгрева".
В Школата на Учителя няма мъже и жени! В Школата има души! Затова ние трябва да се върнем към истинското идейно
братство и сестринство. Трябва да се живее чрез Словото на Учителя. И като го видят такъв човек, да се питат защо е такъв и кой го учи на тези неща. Така се проповядва Учението чрез приложение на Словото! Другият начин е само приказки. Нашата грешка е, че само говорехме и повтаряхме какво е казал Учителят. Повтаряхме го, а не го живеехме! Другите ни гледаха, че не сме като това, за което говорим и се разколебаха чрез нас. Затова ние трябва да се върнем от онова място, откъдето се отклонихме! А къде започва отклонението? Отклонението започва там, където започва неизпълнението на Волята на Учителя, където започва неприложението на Словото Му в живота ни, там, където започва изопачението на Учението Му чрез нашите грешки. Затова всеки от нас да чете, да прилага Словото на Учителя чрез живота си. Това е Пътят на Школата. Друг път няма!
