7. СПЯЩИТЕ СЛУШАТЕЛИ

Учителят започваше да говори в салона, а на предната маса стенографират стенографите. Зад тях на обикновени столове са седнали посетителите. Когато бе Общия окултен клас и на неделните беседи присъствуваха и стари, и млади. Понякога старите заспиваха и отначало това ни правеше впечатление, но после си спомняхме, че старите хора често дремят. За тях Учителят каза: „Те не дремят, а сме ги пренесли в другия свят и от там те слушат по-добре“.

Но по-късно видяхме, че и други в средна възраст заспиват понякога. Отново питат Учителя: „Неправилно сте се наредили по един неестествен начин и понеже не си хармонирате с някои и за да излезнете от това неестествено положение заспивате. По този начин отдолу не можете да слушате, но слушате отгоре“.

Понякога в салона обстановката не беше много ведра, понеже всеки, който идваше тук донасяше със себе си своите проблеми и грижи. Атмосферата бе тежка, а да се разсее трябваше да се пеят дълго песните на Учителя и да се правят молитви преди беседата. Учителят говореше, а виждахме, че някои млади глави бяха клюмнали и заспали. Една сестра се възмущава след това: „Учителю, разбирам да дремят възрастните приятели, но младите да дремят, това не го разбирам“. Отговаря: „Когато мисълта е тежка и напрежението голямо, то двойника на човека излиза навън, разширява се повече от допустимото, защото той не може да издържи на това напрежение в човешкото тяло. Ето защо някои са в будно състояние, нищо че спят в салона. Други път има, които не спят, гледат, слушат, но съзнанието им е спящо. Важно е съзнанието да бъде будно“.

Ето така дойдохме до разкриването на неща от вътрешната страна на Школата.