2. ЛОДКАТА НА РИЛА

Всяка година през месец юли и август летувахме на 7-те езера на Рила. Да се подготви лагера, за да приеме стотици хора не беше лесна работа. Отивахме няколко братя, които бяха със занаяти и можеха да строят и да приготвят кухнята, банята, казаните и всички неща за едно лагеруване. А това не беше малко. На Рила през няколко дни слизахме на първото езеро за дърва. Там имаше много дърва. Затова слизахме да играем Паневритмия долу на първото езеро и след това всеки взимаше кой колкото може да влачи от тези дървета. По-яките братя ги извличаха от долу от гората, а другите си избираха какво могат да носят на ръце. Отначало на второто езеро беше само огнище. Това огнище беше заобиколено с големи камъни и то бе предназначено за вечерните огньове, които бяха много големи. Пламъкът избуяваше на два-три метра над нас. Там се изнасяха много концерти. Лагерът беше само при второто езеро, защото наоколо имаше много клек, който беше непроходим. Малко по малко се изсече клека и целият лагер се издърпа назад встрани от езерото. Палатката на Учителя беше до един голям камък, по- голям от човешки ръст. Не беше камък, а цяла скала. Постепенно лагера премина от брега, покрай езерото и след години се качи по левия склон нагоре. Идваха повече хора и нямаше къде да им се сложат палатките. Когато се разчистваше терена, за да се направи заслона, там имаше един много голям камък. Учителят нареди на Георги Томалевски да издълбае с длето магнитна стрелка северо-юг. След това изкопахме една голяма яма и в нея ние бутнахме този камък и то тогава, когато се правеше хижата. Учителят бе казал за този камък, че той символизира целостта и независимостта на България. Затова ние го закопахме и го скрихме, да не би случайно майсторите и зидарите, които строяха хижата да вземат и да го взривят, понеже можело да им пречи. Така ние запазихме с този символичен жест целостта на България след заминаването на Учителя и след свършването на Втората световна война.

А първите години лагера е бил в дясно от езерото на една от терасите. Защо ли? Защото е имало много клекове и местността е била непроходима. Чак когато ги изсякохме и изгорихме на огньове за казаните и за огрев, то чак тогава се освободи място за палатки около езерото.

С Крум Въжаров решихме да направим една лодка и то плоскодънна, за да можем да се обслужваме за вода. Трябваше да носим вода с кобилици и кофи от извора. Има такива днес запазени снимки. После се опитахме да направим сал като първите корабокрушенци и с него да носим вода. Но веднъж сала се обърна и ние всички полетяхме във водата. Затова се отказахме от сала и продължихме да носим вода на ръце. Но в София Крум ми даде чертежи за лодка и аз цяла зима я правих. Лодката бе направена от две самостоятелни половини, които бяха закарани с камион и оттам бяха изнесени на ръце от младежите до второто езеро. А как се качи лодката? Бяха оформени две групи от братя от по 6 до 8 човека. Всяка група носеше едната половина от лодката, носеше се на рамене и на ръце. Имаше и трета група братя, които бяха като резерва. Те се включваха там където някой закъсваше. Така по този начин я изнесохме от Сапарева баня до второто езеро. Да не смятате, че беше лесно? Направете опит и преминете този преход само с една раница и вие ще видите, колко е трудно това разстояние да се преодолее.

Горе, на второто езеро аз свързах двете половини на лодката с болтове по средата и по този начин стана една лодка за чудо и приказ. Учителят много се зарадва на тази лодка. Той се качи пръв и Той пръв се вози в нея. Аз с Крум Въжаров гребяхме с греблата. Имаме много запазени снимки от онова време и вие ще видите как в моята лодка се возеше Учителят и как с нея возехме вода от извора до кухнята. А през есента ние криехме горе лодката при чешмичката в клековете и я заривахме с камъни. Две години не я намери никой. Но на третата година я откриха рибарите. Те бяха я виждали през лятото. Знаеха още, че ние не сме я свалили, а че някъде е скрита. Търсиха я и накрая я намериха. С нея започнаха да ловят риба в езерото. Това разбрахме когато първата група отиде, за да устройва лагера. Тогава разбрахме, че няма смисъл да я крием. Оставихме я горе. Но есента тя биваше потопявана във водата и така изкарваше зимата. А през юни ние я изваждахме отново от водата. Така тя се запазваше по добре. Влезне ли във водата, покрита ли е с вода, тя не гние, защото няма въздух. Така десет-петнадесет години я имахме лодката горе и тя се съхраняваше без пазач. Дойде време и тя бе разчупена от овчарите и туристите. Но тя изпълни своята задача по времето на Учителя, защото тя ни помогна да пренасяме вода за лагера.

Изворът, от който взимахме вода бе построен по идея на Учителя. Бяха изработени от камък човешки ръце, през които като чучур трябваше да минава изворната вода. Имаше братя, които се занимаваха с каменоделство. Това бяха Борис Николов, Светлозар Илийчев, Владо-руснака. Бяха издялани няколко пъти тези ръце, защото се чупеха от туристите. И сега имаме готови ръце като чучур, но не ги слагаме. Пазим ги за онова време, когато можем да ходим спокойно и да лагеруваме на Рила. Защото сега ни е забранено от властите.

Водата, която се носеше с лодката бе за кухнята. Дежурните се определяха предварително. Братята носеха вода, чистеха картофи, а няколко сестри отговаряха за обяда като една им беше отговорничка. С годините се устроихме, направихме маса за хранене, както и масичка за Учителя. Братските обеди бяха величествени. В кръга се поставяха два-три големи казана, дежурните с големи черпаци разливаха храна, а всеки поднасяше дълбоки купи, в които се разсипваше гозбата. Гозбата бе една, а за десерт се правеше нещо в друг казан като мляко с ориз, мляко с грис, крем и т.н. Накрая всички сме седнали и дежурните дават команда за молитва. Започва обща молитва. Тя свършва и започва общия обяд. А след обяда, така както сме седнали и след прибирането на чиниите, идваше ред на концертите. Трябва да споменем, че седалките и масите бяха направени от каменни плочи. Но имаше и сковани от дъски маси, които можехме да местим и да слагаме според случая. Ако разгледате снимките от онова време ще разберете какво значи величествен обяд сред природата в присъствието на Учителя.