15. БРАТ ЦЕКО ОТ ДАЛЕКО

Брат Цеко бе електрически техник. Услужваше на всички и беше момче за всички. Що парички припечелваше, раздаваше ги на този и на онзи. Някои дори използваха неговата добрина. Те сядаха на Изгрева, не работеха, а се подвизаваха в Господа чрез съзерцание, а брат Цеко през това време работеше някъде в града, за да изкара някой лев. С този лев той „купуваше нещо за хапване от града и го пренасяше на бедната софра на онези, които се подвизаваха в Господа чрез съзерцание. И вместо да му благодарят, някой път го упрекваха, че донесъл много малко за ядене понеже бил мързелив и не работел. Няколко пъти ми се оплака брат Цеко от такива грозни случаи.

Един път една сестра го помолила да донесе шевната машина от града където я дала за поправка. Вървят заедно към Изгрева, но било късничко, било се стъмнило, а по това време имало полицейски час поради политически причини. Посреща ги един полицай, закарва и двамата в участъка и искат на Цеко личната му карта. А той изобщо не си бил изваждал такава. Накрая Цеко си спомня една мисъл от Учителя, че човешкото лице е личната карта на човека, защото човешкият дух е изписал френологически цялата му същност и история на човешкия му живот на земята. Тогава той се обръща, показва лицето на полицая и му казва:“ На, чети какво пише на лицето ми! Тук всичко пише - кой съм, от къде съм дошъл и какво правя в момента“. Полицаят помислил, че Цеко му се подиграва и взел да го бие и удря по лицето, така както се бият крадци и разбойници, а сестрата дето била с него и чиято шевна машина той носел под мишница извикала: „Не бий брат ми щото чудо ще стане“. Повторила го три пъти. А полицаят през това време удрял Цеко по главата и му викал: „Ето чудото аз го правя“. В същия миг става земетресение. Всичко почва да се тресе, падат разни рафтове, хвърчат разни вещи и всички се стресват от уплаха. А сестрата вика:“ Аз какво ви казах, не бий брат ми, защото чудо ще стане. Ето чудото стана и сега по-голямо чудо ще стане“. Онези в участъка се стресват: „Да се махате от тука и да не ви виждаме повече!“ Брат Цеко се навежда, взима шевната машина и с разкървавени уста успява да профъфли: „Аз съм Цеко от далеко. Така ми е името!“ И двамата напускат полицейския участък. На следващия ден сестрата завежда Цеко при Учителя, за да му покаже разцепената уста на брат Цеко. Разказва Му случая. Учителят добавя: „Куче, което не знае да лае само вкарва вълка в кошарата. След това стопанина със сопа бие кучето или ако е мъжко го скопява, защото вълчицата като види мъжкар-куче си вдигне опашката и песа престава да лае. Благодари, че си се отървал от това, че стопанинът те е бил само със сопата. А можеше нещо по-лошо да ти се случи. А земетръса не се управлява от човешки думи, а Бог е този, който управлява съдбините на света на земята, под земята и на Небето“.

Една година обществените нападки и политическите настроения са били много големи срещу Изгрева. Крояли са планове да нападнат Изгрева и да го запалят. Скроили план и зачакали в гората всички да си легнат и да заспят, та да ги нападнат посред нощ и да ги запалят. Към 10 часа вечерта Учителят излезнал от стаята си, минал и запалил всички крушки в Салона и голямата крушка на поляната. Отишъл при Цеко и го извикал. И така двамата, Цеко и Учителят са обикаляли поляната дълго време. Нападателите като са видели, че Салонът е осветен, че лампата на поляната свети, че двама души непрекъснато обикалят, разбрали са, че всички на Изгрева са будни, поради някакво празненство и затова се отказали от нападението. Като станало към един часа Учителят освободил Цеко да отиде да спи. След година един от тези, които е чакал да пали Изгрева беше му се случило някакво премеждие и дойде лично да иска помощ от Учителя. Преди да иска помощ той се изповяда пред Учителя, а онези, които бяха около Учителя чуха за покушението, с което се бяха разминали.

Веднъж Учителят го попитал: „Цеко, ти какъв искаш да бъдеш в следващия живот?“ Казал: „Искам да стана поет!“ След това добавил: „Мога ли да се поправя?“ Учителят казал: „Ти го каза вече - поет ще бъдеш!“ Тогава Цеко проговорил: „Цеко ще стане поет, за да измете целия смет на този скапан свет“. Цеко обичаше да говори в рими. Беше стихоплетец. Неговите рими бяха сполучливи, но бяха простички наглед и нямаше в тях духа на поезията.

Цеко имаше една история с една жена, любовна история. Но тя се превърна в драматично изпитание за него. Един ден той трябвало да се качи на един електрически стълб пред дома на Пеню Ганев и да оправи жиците понеже имало някаква повреда. А той беше електрически техник и знаеше как да го направи. Но електричеството не било изключено, а той имаше дълга права коса и тя случайно се допира до жицата, прави късо съединение с електрически ток, пада отгоре и на място умира. Точно по това време Учителят е в Мърчаево между приятелите. Изведнъж Учителят спира разговора с тях и казва: „Цеко се ожени!“ Всички, които знаеха за тази история с тази жена ахнаха. Значи Цеко се е оженил, а на символичен език това означава, че човек заминава за Невидимия свят. Това беше сватбата на Цеко. Беше си заминал, за да не сгреши с тази жена. по този начин той избегна този кармически възел, избегна тази карма. Но ние бяхме толкова смутени, че не можахме да проумеем нищо. На следващия ден Учителят държа специална беседа за Цеко. Цитираше някои случки от неговия живот, изваждаше духовните закони и ни показваше пътя, по който трябваше да вървим. Пътят на Цеко бе до едно място. От това място ние трябваше да продължим по-нататък. Учителят бе ни посочил окултните закони, чрез които се разрешаваха тези проблеми, които спънаха Цеко. Ние трябваше да извървим останалия път. А колко от него, то този път ние извървяхме - това е друг въпрос. Цеко, който беше от далеко дойде време и си замина и отиде отново на далеко. Ето виждате ли как се сбъднаха неговите думи: „Цеко е от далеко и отива на далеко“. Това не е игра на думи, а жива съдба, която ние проверихме на Изгрева. За вас остава поуката.