12. БРАТ РУСИ

Брат Руси беше нисък на ръст, имаше недъг, беше гърбав. Живееше на Изгрева и се занимаваше с продажба на книжнина. Продаваше книжки и от тях вземаше по някой лев, за да се прехранва. Беше смирен брат, добър брат. Дойде време, разболя се и след това си замина. Братята го погребаха както му беше редът в такива случаи.

Точно по това време беше освободена южна Добруджа от Румънската окупация. Румънците доброволно отстъпиха южна Добруджа на България. На следващия ден, след погребението Учителят каза: „Брат Руси си замина от Изгрева, но ние него го изпратихме да бъде представител в Невидимия свят за южна Добруджа. Румъния има прегрешения пред Бога, че навремето окупира Добруджа. Днес тя се опитва да си поправи грешката. А ние изпратихме своят представител и посланик в Невидимия свят - брат Руси, така че той сега има нова длъжност. Божиите работници на земята са Божи работници и на Небето“. Всички приятели се спогледаха и не можеха да повярват на ушите си. Пред тях още стоеше фигурата на дребният и гърбав брат Руси. Вие днес може да го видите в някоя запазена снимка по онова време. Той е първият български посланик от Изгрева за освобождаване на Добруджа в Невидимия свят. А на 7.септември 1940 г., в гр. Крайова, Румъния бе подписана двустранна спогодба, с която се връща Южна Добруджа на България, откъсната от нея след Междусъюзническата война през 1913 г.