50. КЪДЕ Е ЩУКНАЛА МЛАДЕЖТА

Г.Д.: В нищо не Го слушаха, в нищо. В нищо не Го послушаха, в нищо, понеже искаше много работи, както ми разправяше. Тука да направим това, това да направим и Той веднъж пращал три пъти Ангел, който беше поставен след 1945 г. на мястото на Учителя. Ангел Вълков с Тодора обработваха там мястото. Три пъти Учителя го пращал да каже на Борис да отиде при Него там нещо да му каже. По отношение на оградата нещо да направят. Отива Ангел, казва му, Борис не отива. Втори път ходи. Втория път му казва: „Борисе, Учителят те вика“ - не отива. И третия път не отива и не знам въобще дали е отишъл. Значи онзи, който го смятаха за най-големия светия, най- големия приближен и изработен, той въобще не слушаше Учителя. Той не беше на лагерите с Учителя, а все странеше - по отношение за слушането и затова младите хора малко бяха около Учителя. Учителят негодуваше, защото младите хора като отидем на Витоша или на Рила, те бягат настрани, малко остават при Него. Все възрастните остават, младите все бягат. А Учителят искаше колективният живот, братския, Той държеше за младите хора. За младите около Него, да бъдат младите като наследници на всичко и дори аз сега нали, аз сега, който разправям туй с болка, защото съм присъствувал на тези случаи, когато на Витоша Учителят много люто се разсърди и искаше да напусне и България дори, едва Го спряха. Младежите се бяха запилели по планината. Учителят държеше за младите сега и аз покрай тази линия вървя, отвътре държа, искам за младите да дойдат, да видят и да направим едно ръководство, да има и млади хора.

Г.Д.: Случая е такъв, че ги погледна около себе си и няма млади и казва: „Когато дойдем на Витоша, на Рила като ходим млади хора около нас няма. И да дойдат някои щукнат из гората туп, туп и остават само възрастни хора, няма млади хора“. Взема си бастуна, взема си тука дрехата, стана и си тръгна. Туй бях очевидец и тръгна да си отива. „Аз, каза, ще ги напусна, ще замина, ще ви оставя“ и тръгна. Сестра Балтова и други тръгнаха, отиват: „Учителю, моля Ви се, Учителю, ние сгрешихме“, молят Му се да се върне. Да, това бе случая, аз бях там, аз го видях с очите си. Той, Учителят гдето казва: „Аз казва тука при вас съм мъченик, истински мъченик съм“. Тъй че Учителят живя един живот съвсем прост, примитивен, тъй както може би като най-бедни хора при тия условия Той същото го изпита. В.К.: А пари е имало. Г.Д.: Пари имало, хо-о. Учителят пари не държеше. Учителят пари не Го интересуваха. Учителят е друга Сила, друга еволюция. Той бе Дух в Сила и Мощ!

Веднъж каза: „Аз съм Господар на Дявола, приятел на Ангелите и Син на Бога“. Друг път като се движеше по поляната на Изгрева, каза: „Тук Бог е работил и ще работи. Тук е гряло слънцето на Живота и пак ще грее. Тук е пял Бог и пак ще пее!“