20. БОМБАРДИРОВКАТА, КОЯТО БЕ ОТМЕНЕНА

Ами тези години, 1943 г. когато идваха тези бомбардировки над София, брат Галилей с Учителя са били на полянката и пристигат такива изтребите- ли-самолети, очертават кръгове и се спущат над София и след тях тежко пристигат натоварени с бомби, тези тежките бомбардировачи. Но Учителят в това време изменя своята физиономия, зачервява се и насочва погледа си към тях и така с едно напрежение, с голямо напрежение и бомбардировачите отиват вече към тия предназначени обекти да бомбардират. Учителят от напрежение, напрежение, напрежение, зачервява се, започва пот и кръв да тече от лицето Му и с такова напрежение и по едно време бомбардировачите изменят посоката си, вместо да пускат бомбите си над София, те се отстраняват на изток и заминават по посока на Пловдив и оттам са заминали към Румъния. И с това Учителят отклонява определено бомбардировката над София. Да, това е както Христос се е молил в Гетсиманската градина. Някой пък Учителят е казал в клас: „Вие как се молите, текло ли ви е от порите кръв?“ В.К.: Текло ли ви е от порите кръв? Г.Д.: Виж какво нещо е, но кой може да го направи това? Само един Учител, един Бог. Учителят е голяма работа, голяма сила е Учителят. Така казват всички ония много добре възпитани наши братя и сестри. Че Учителят е нещо уникум, нещо неопределено, а Той е скромен, все едно, че нищо не прави. Заличава, мъчи се да заличи това, което го е направил като една огромна сила, Божествена сила. Толкова скромност, такава скромност има Учителят.