7. ЗАКУПУВАНЕ НА БРАТСКО МЯСТО ВЪВ ВАРНА

В.К.: Разкажи сега за писмото на Учителя до д-р Жеков. Г.Д.: Ама да започна от начало. Значи Учителят през 1919 г. написва едно писмо до брат д-р Иван Жеков. „Брат Иване, всичко ще се нареди. Говорих с брат Лазар Котев. Той ще дойде във Варна да види местата в лозята, да вземете място за братско място“. Преписах ви цитат от писмото на Учителя до брат Иван Жеков във Варна. Доказателство от д-р Жеков и Георги Йорданов. Сега по- нататък. През лятото на 1941 г. повикан бях във Варна на военна служба и в това време ходехме всяка неделя, излизахме с приятелите в лозята там на тяхно едно лозенце, да прекарваме неделята - деня. Четем беседа там и вечерта се прибираме. И при едно отиване там, една неделя, след като общувахме там, аз поканих брат Васил Ставрев да излезем малко така по-нагоре в лозята да се поразходим. И както си вървяхме, обърнахме се така, гледам Варна, морето, корабите. И в едно състояние така вдъхновено изрекох следното: „Васко“, тъй го наричаха, Васил Ставрев се казваше той. „Васко, тука да има едно място да се продава, ще го купя“. И той спря се и ме запита:“ Защо ти е бе, Жоре“, той ми викаше Жоре. „Абе, ще го купя и ще го подаря на варненското братство за братско място.“ „А, хайде де!“ И в това време гледаме един на изток излезе с пушка на рамо. Той би пазача на лозята и Васко казва: „Ето бай Антон идва, пазача на лозята, ще го питаме, има ли тука някое място да се продава.“ И като дойде бай Антон, запозна ме той и казва: „Абе, бай Антоне, тука да се продава някое място?“ „Туй място, на което седите се продава.“ В.К.: На което стоите. Г.Д.: На което седим, да. „Ами тогава, питай ги пак, а пък ние другата неделя пак ще дойдем и ще ни кажеш. Питай колко искат и продават ли го“. Действително другата неделя отидохме, срещнахме се с бай Антон и той каза: „Продават го! Продават го каза брат и сестра родни и двама го продават.“ И тогава, колко беше 24-25 000 лв. по старите пари бяха, пари имах тогава, плащаха ми добре, работех. В.К.: Тогава 25 000 лв. колко заплати бяха? Г.Д.: Ами 25 000 лв. не знам. В.К.: 3-4 заплати? Г.Д.: А, повече. В.К.: 10-тина заплати. Г.Д.: Да, да. Значи към 10- тина заплати. Тогава взимаха заплата горе-долу 700-800 лв. В.К.: Значи, това е над 10-тина заплати. Г.Д.: Да. В.К.: И решихте да вземете мястото. Г.Д.: И бай Васил му казва: „Бай Антоне, приятелят ми скоро ще си отива, ще попита техните и като дойде ще ти се обадим“ и се разделихме. Тогава Васко казва: „Като отидеш в София, ще питаш Учителя, да го вземеш или не“. И като отидох, като се прибрах в казармата на другата неделя ни освободиха. За 40 дена само ни вземаха, като че ли само за мястото. Освободиха ни и тогава отивам аз в София при Учителя направо. Казвам: „Учителю, така и така“. Той като ме слуша „Ела“, казва. Влязохме в Салона. Сами бяхме, седнахме в Салона, лятно време, топло и Учителят вдъхновен бе, аз Му обяснявам къде са местата. „Ташлъ тепе, така, така“. „Зная ги аз, аз съм ходил там. Аз ги зная. Там са живели, там е било селище на Богомилите. Там са живели Богомилите някога. Вземете го, рекох. Кога ще отидеш?“ „Ами ще изтегля пари сега и утре сутрин пътувам.“ „На никого няма да казвате, щото има едни, които развалят. Като го вземеш, като се уреди, тогава ще разправяш.“ В.К.: Има едни, които развалят, духовете. Г.Д.: Духовете. „Няма да казваш на никого.“ И действително, изтеглих аз пари, на другия ден пътувам, отидох, наредихме, вземах го. Беше 6 декара. След една седмица беше документа готов и го дадох на приятелите във Варна и казвам: „Хайде, ето това място е ваше, работете го.“ В.К.: На кое име го взехте?“ Г.Д.: На мое име, обаче мина време, те искаха да го прехвърля на тяхно име. Викам: „С удоволствие“.

Казвам на Учителя: „Учителю, искат да го прехвърля на тяхно име“. „Защо, казва, ти не си ли брат?“ В.К.: Ти не си ли брат? Ха, ха. Г.Д.: Иска да каже, да не го прехвърлям. Обаче Учителят като си замина за другия свят, пак ме стегнаха, па им го прехвърлих. Пратих им едно пълномощно и го прехвърлиха. В.К.: Сега на чие име е? Г.Д.: След туй една част от мястото го вземаха, защото нали одържавиха ги. Мина този закон, дойдоха комунистите, понеже нямаш право да имаш две места, а тогава във Варна всеки си има място и една част вземаха. В.К.: А то на чие име беше, на Бялото братство ли? Г.Д.: Беше на брат й на Ангел и на чичо й на Станка, моята съпруга. На чичо й и на брат й на Станка. В.К.: Как се казваха те? Г.Д.: Михаил Ангелов и Ангел Тодоров. В.К.: Ангел е на Станка брат й. Г.Д.: Да и чичо й Михаил. В.К.: И сега на тяхно име ли е още лозето? Г.Д.: Нали ти казвам: половината го одържавиха към 3 декара, а другото не. В.К.: На тяхно име е. Г.Д.: Да. В.К.: Значи Учителят казва: „Нали и ти си брат!“ Така. Това много ми харесва. Г.Д.: Да. В.К.: И ако не беше ти, онези нямаше да имат място. И фактически се сбъдва онова писмо до д-р Жеков. Думите на Учителя се сбъдват. Г.Д.: Да, да. И Учителят тогава каза: „Пишете им, рекох, сега колкото може наоколо там да купуват и други места, да стане едно селище там“. Действително те почнаха, закупиха. И сега там ходят, там построиха салон. Та туй е, което Учителят е казал през 1919 г., а се осъществява 1941 г. В.К.: И трябваше да дойде някой човек отвън, за да го осъществи. Г.Д.: Именно. В.К.: Значи от 1919 г. до 1941 г. - значи 20 години. Колко трудно се осъществяват някои неща. Г.Д.: Тъй каза Учителят, законът е такъв, най- късно 20 години. 20 и няколко години каквото желаеш се осъществява, а някога много по-бързо. В.К.: Някога много по-бързо. Много трудно се осъществяват някои неща на земята.