НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) ТОМ 1
Алтернативен линк

"Кога и как бе създадена Паневритмията"


През 1927 година построихме за две седмици големия салон на "Изгрева" и за съборните дни през месец август той бе почти готов. Тогава се състоя големият събор. Учителят седеше на стол в салона, ние бяхме насядали по пода, а други стояха навън и слушаха през големите отвори на стената, където трябваше да бъдат сложени големи прозорци. Така че днес вие можете да видите как бе проведен големият събор в салон без прозорци. Учителят даде тук "Пътят на ученика" - беседа, която впоследствие излезе в отделна книжка.

След като съборът свърши и приятелите от провинцията си отидоха, Учителят се опита да даде първите упражнения от Паневритмията. Той се опита. И ние работехме и се учехме да играем тези упражнения доста време след съборните дни - и то сутрин и след обяд. Той даваше отделни моменти на упражненията едно след друго. Предаваше началото на Паневритмията. Предаде го и ние играехме, и стигнахме до там, откъдето трябваше да започнем разменянето на местата в Пентаграма. Но това ни се видя много мъчно за онези години, не можахме да научим как да си разменяме местата и Учителят преустанови работата. Той разбра, че ние не сме готови още за Паневритмията. И понеже беше късна есен, ние с облекчение изоставихме сутрешните и следобедните събирания за упражняване на Паневритмията. Аз участвувах в тях и играех всички упражнения - знаех ги много добре. Аз участвувах в този начален етап, но по-късно когато се изучаваше Паневритмията, не съм участвувала. Той е давал упражнения и в други случаи, когато аз не съм била там. Обикновено се даваше на полянката, пред салона или вътре в салона. Но това беше един по-късен етап, след няколко години.

Значи Учителят започна с Паневритмията през 1927 година. Но трябва да споменем, че Той фактически е започнал много по-рано. Например "Изгрява слънцето". Това упражнение е дадено в клас още през 1922 година. Тогава Той изпя песента и ни показа движенията й. А ние я заучихме като отделна песен, придружена с движения. И когато бяхме в "Турн ферайн", на място, седящи на столове, пеехме "Изгрява слънцето". След като през 1934 година Учителят излезе на поляната и започна отново да дава Паневритмията, тогава тази песен бе включена заедно с упражненията, които знаехме от 1927 година. Дотогава ние бяхме пяли тази песен в клас. Тогава бях вече стенографка и аз записах текста на песента, както и обяснението и описанието на упражнението. Ако някое упражнение го зная най-точно, това е "Изгрява слънцето". След това описах и следващото движение на "Сила жива, изворна, текуща". Това движение го правехме седнали, а не прави, защото бяхме в клас. Там го правехме в много малко пространство, защото бяхме сблъскани един до друг. И затова, както го правехме при първия ритъм, така го правехме и при последния - нямахме пространство и се налагаше да го правим с малки тласъци. Поради това се получи едно неточно и непълно движение. Така го запомниха приятелите. Много пъти се опитвах да го изяснявам. Защото го правеха на два тласъка отдолу нагоре. Даже в описанието, което аз бях направила тогава, бе отбелязано на два тласъка. А това не е така. Казах им тогава. Учителят го даде като цяла фраза, наведнъж - както е музикалната фраза, така трябва да се играе упражнението, без прекъсване. А не на два пъти, както го бяха запомнили, поради това, че в клас нямаше място къде човек да си разгъне ръцете. Значи, трябва да се играе, както е цялата музикална фраза. Но те не го помнеха. Аз им го обясних, но те не бяха съгласни с мене. Аз бях участвувала в записването на описанието, защото бях стенографка, но те бяха мнозинство, а аз - сама. А Учителят беше казал - където има спор, умният отстъпва и аз трябваше да отстъпя. Те го решиха чрез мнозинството, но може един само да знае, а другите да не знаят.

След това аз бях четири години учителка. Учителят започна да дава Паневритмията. Когато Той даде първите десет упражнения, аз не съм присъствувала. Когато се върнах на "Изгрева" през 1935 година, Учителят даде "Колко сме доволни". Освен това и на "Квадрата" съм присъствувала, защото го помня много добре. А защо ли? Когато го изучавахме този "Квадрат", дойде леля Гина Гумнерова от "Опълченска" 66 и Учителят ми каза: "Ха сега, научи леля Гина на новото упражнение". Аз го взех за задача и го предадох веднага на леля Гина. Така веднага го научих.

Учителят предаваше упражненията постепенно, едно след друго. В салона те се разучаваха от пет-шест сестри. След това тези сестри обучаваха другите. Накрая ние заставахме на поляната и трябваше да сглобим всички упражнения. Обикновено в тези случаи Учителят седеше на стол или на пейка на поляната и ни наблюдаваше. Той ставаше, показваше ни и след това ни наблюдаваше. После упражненията се подредиха по указание на Учителя и накрая Паневритмията бе сглобена. Аз не съм участвувала в подреждането на упражненията. Подреди ги брат Боян Боев по указание на Учителя.

Катя Грива ги знаеше най-хубаво от всички. Тя ги учеше непосредствено от Учителя и после обучаваше и другите сестри. Но Учителят предаваше също лично и на тази група от пет-шест сестри в присъствието на Катя, която също беше от тази група. Имаше голяма ревност при заучаването и след това - съревнование при изпълнението. Аз бях тази, която бе определена да записва обясненията на упражненията. Но понеже се получи недоверие към мене, аз се обидих. Аз съм малко честолюбив човек и щом не ми вярват и ми нямат доверие, аз се оттеглям. Винаги съм бягала оттам, ако се получи малко недоверие към мене. Не мога да понасям, когато виждам, чувствувам недоверие към мене. И аз се оттеглих от описването. Но така се случи, че десетки години след това, бях включена в една група, която трябваше да опише точно упражненията. Значи, първите приятели не ми вярваха, но нещата се завъртяха така, че не можеха без мен и накрая трябваше да ми гласуват доверие. Получи се така, че аз трябваше да довърша онази работа на Учителя по Паневритмията, която другите не свършиха, понеже още в самото начало не ми гласуваха доверие. Тези, на които те гласуваха доверие, не направиха нищо. Ето как понякога един човек може да знае истината и да засвидетелствува за нея, а мнозинството да не я знаят.
Искам да спомена, че през 1928 година, Учителят започна да ни дава нови упражнения. Но те не бяха от Пентаграма. Защо ни ги даваше, след като предната година се провалихме? Вероятно за да се обучаваме и постепенно да се приготвим за истинската работа. Тези упражнения ги учехме като си броехме на глас: "Едно, две, три..." Мелодията си я пеехме. Ние я знаехме мелодията и последователно играехме упражненията.

Когато Учителят даваше упражненията, Той ги правеше изключително пластично и художествено. Движеше се леко, като перце. Тялото Му се движеше с изключителна пластика, а всяко движение бе изтъкано от изящество. Ръката Му във въздуха като че ли рисуваше движенията. Така Той показваше упражненията. Ние вървяхме след Него и ги повтаряхме. Друг път, Учителят показваше началото на упражнението. След това ни гледаше ние какво ще направим в следващата фаза. В този момент Той не ни коригираше лично, но ни караше ние сами да се досетим. Много деликатно го правеше. Търсеше творческото начало у нас да съвпадне с творческото начало на онези принципи, които творяха Паневритмията. Тези принципи са отбелязани в книгата за Паневритмията. Накрая всички упражнения бяха уточнени от Учителя, подредени, записани заедно с музикалния текст и бяха издадени в отделна книга. Когато играехме Паневритмията, ние се движехме по двойки, а Учителят играеше вътре в кръга.

Сега искам да спомена нещо много важно. Някой път, когато Учителят играеше Паневритмията с нас, Той беше зает с нещо, което ние не знаехме. Това се виждаше по лицето Му, когато Го наблюдавахме. Ние виждахме, че Той играе упражненията не тъй, както ни ги е показал и както ни е учил. Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъствува с тялото Си тук, на поляната, но в момента е на друго място. Виждахме, че много пъти бе зает и с тялото Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъствуваше по Дух там, където имаше нужда от Него. А тялото Му тук, на поляната, играеше Паневритмия. В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели Учителя на Паневритмията. И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а Учителят показва друго движение. И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-двадесет снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото Учителят на тези снимки показва друго. Този човек не знаеше как стоят нещата. И откъде ще знае? Има и други моменти на тези снимки, където фотографът е хванал някоя фаза от движението на ръцете на Учителя. Но това е фаза от дадено упражнение, не е цялото упражнение. По една снимка не можеш да съдиш за цялото упражнение, а само за онзи миг, който е хванат от фотографската камера. И понеже, когато Учителят на поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в тялото Му, през това време Той загубваше ритъма и такта. През това време Той е другаде, защото трябва да присъствува в този момент или някъде по света, или някъде във Вселената. Той беше в кръга и играеше в него.


Това ние го знаехме, наблюдавахме го, бяхме свикнали с тези необичайни прояви на Учителя, защото бяхме непрекъснато при Него и знаехме как стоят нещата. А когато бяхме при Него, седнали в разговор, Той понякога навеждаше глава като че ли задремваше, а в това време се излъчваше и отиваше някъде по работа. Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в тялото и да повдигне глава. Учителят не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме. Дори когато Му правехме постеля да полегне и поспи, както ние смятаме по човешки, Учителят затваряше очи и наистина като че ли заспиваше. Ние Го запитахме веднъж и Той каза: "Аз никога не спя. Аз напускам тялото Си и отивам да работя на друго място". Ето така седят нещата, когато Учителят играеше Паневритмия и виждахме, че нарушава ритъма и прави някои грешки в движенията.

Разказваше ми веднъж брат Любомир Лулчев, че упражнението "Побеждаване", Учителят го е играл от горната част на поляната до долната, в разстояние на петдесет-шестдесет метра, заедно с него. Това беше един метод на Учителя, при който Той даваше няколко урока на онзи, който трябваше да учи. Лулчев научи упражнението и го играеше добре, но не можа да научи урока на символиката му - че трябва да се движи с Божественото и със Словото на Учителя. В личния и в обществения си живот той започна сам да си играе Паневритмия със символиката и накрая символиката задействува окултни закони, които го накараха да се разплаща сам, като на финала заплати с живота си.

"Слънчеви лъчи" бяха дадени през 1942 година. След работа, когато дойдеха всички приятели на поляната, се пускаше голямата лампа, която осветяваше цялата околност и тогава там се даваха упражнение след упражнение. Накрая упражненията се сглобиха, описаха се и с мелодията от Учителя и текста от Весела Несторова бе отпечатана отделна книжка.

Цялата музика, както и упражненията на Паневритмията са от. Учителя. Има само една разработка от Ангел Янушев в упражнението "Колко сме доволни". Тя започва от "Въздух дишам благодат..." (Вж. "Паневритмия", София, 1941 г.) Но ние не всякога играехме и пеехме тази част. Все пак Учителят я одобри и тя се отпечата в малката "Паневритмия" от 1941 година.

Кирил Икономов също направи разработка към една песен, но приятелите не я одобриха, поради едно изказване на Учителя за включения си бемол. Приятелите бяха ревниви към Учителя и искаха да се пее само по текста, даден от Него.
Учителят беше казал на Олга Славчева да напише текст към мелодията на Паневритмията. Веднъж присъствувам, когато Олга Славчева и Георги Радев са пред Учителя. Олга Славчева и Георги Радев пееха написаните думи на текста. Когато логическото ударение и музикалното ударение не съвпадаха, гледаха как да го поправят да бъде сполучливо. Учителят присъствуваше и наблюдаваше целия този процес. Когато двете ударения съвпадаха, Той поклащаше глава в знак на одобрение. Доста време работиха двамата, защото това не бе лесна работа и след като Учителят одобри накрая всичко, "Паневритмията бе отпечатана с текста на Олга Славчева. В цялата Паневритмия има само три текста, които са от Учителя: това са "Аум", "Изгрява слънцето" и "Мисли, мисли, право мисли". Това са думи от Учителя, дадени в младежкия окултен клас. Всички останали текстове са от Олга Славчева.

Днес има запазени снимки, на които се вижда как ние се обучаваме да играем Паневритмия. Когато играехме, ние бяхме в кръг, а Учителят седеше на стол. На някои места се вижда как Учителят показва движенията и ние вървим след Него и ги правим. Друг път Учителят е показал на някого упражнението, ние го правим, а Той ни гледа. Той не ни коригираше лично, а оставяше сами да се коригираме. Той въобще много деликатно се отнасяше към тези работи. През 1942 година Паневритмията беше завършена, сглобена и ние я играехме. На съборите играехме по две двойки, понеже хората бяха много. Учителят играеше в средата. След Паневритмия целувахме ръка и задавахме въпроси, на които Той отговаряше. Беше създаден оркестър, който свиреше Паневритмията. Като диригент на този оркестър се яви Матей Калудов от Варна, който бе капелмайстор. Той се установи на "Изгрева". Под негово ръководство, под неговата диригентска палка музикантите свиреха в центъра на кръга, а ние играехме по двойки Паневритмията. Музикантите от оркестъра знаеха добре Паневритмията и бяха редовни на поляната сутрин. Накрая към тях се присъедини с китара и Гита Стратева. Те отначало не бяха доволни, защото не можеха да свикнат с нея и с китарата като инструмент и имаха спорове с нея. Но Учителят разреши спора много лесно, като веднъж на един събор Паневритмията не започна, докато на Гита не бе донесена братската китара. Всички музиканти от оркестъра стояха и чакаха, докато Ирина Кисьова пое от Учителя ключа на Неговата стая, отиде да отключи и се върна с братската китара, която бе връчена на Гита лично от Учителя. И чак след това Той даде знак да се започне. И повече този въпрос дали е необходима китара на Паневритмия не бе повдиган от останалите музиканти.

Изучаването на Паневритмията премина през много етапи. Най- интересен бе онзи етап, когато Учителят показваше Сам отделните упражнения. Пред Него стояха Катя Грива и още няколко сестри. Те разучаваха упражненията в салона. Но Учителят приложи особен метод на разучаване. Свиреше се мелодията, а Той чакаше и искаше да види какво ще се сетят те, според мелодията и какво ще покажат като подходящо движение за тази мелодия. Учителят искаше да види дали те ще се сетят, дали ще налучкат най-правилното разрешение. По този начин Той ги подтикваше към творчество. След като са направили вече няколко опита по изсвирената мелодия, накрая Той им даваше упражнението. Показваше им го и те го разучаваха. Но и тук Той прилагаше същия метод - показваше упражнението, но не до края, с последната му фаза. Трябваше те да се сетят. Това беше доста интересно. Учителят го показваше и след това вече не го показваше. Оставяше ги да проявят творчество. Значи ги оставяше и накрая съвсем не показваше упражнението. Трябваше те да се сетят какво иска Учителят. Когато налучкваха и последната фаза на упражнението, Учителят го уточняваше, то се фиксираше като упражнение, те го заучаваха и накрая го описваха с думи. Ето ви няколко метода при разучаването на упражненията в един от началните етапи на даването на Паневритмията.

Накрая, текстът бе оформян от брат Боян Боев. След като през 1938 година бе издадена "Паневритмията", ние видяхме, че обясненията не са направени както трябва, за да може един начинаещ, като чете сам, да ги изиграе правилно. За нас това не бе проблем, защото като четяхме текста, го разбирахме. Но ние знаехме упражненията от Учителя, защото ги играехме. А за следващите поколения това щеше да бъде проблем. И понеже Учителят беше наредил на Ярмила да оправи упражненията с помощта на други сестри, които също я знаеха, дойде се до решение да се опишат отново. Оформи се работна група от Ярмила Менцлова, Мария Тодорова и мен - Елена Андреева. Ярмила беше балерина и отначало играеше упражненията "по балерински", както ние се изразявахме тогава, защото нейните движения наподобяваха танц на балерина. Но когато се събрахме да правим описанието на всички упражнения, тогава всички й показвахме и обяснявахме как ги е давал Учителят да се играят. Тогава Ярмила се коригира, научи ги много добре и според мен тя ги играеше вече много хубаво, но не като балерина. Имаше пластика, имаше изящество, красота и чистота в движенията на ръцете и краката й. Тя бе школувана балерина и за нея това не бе никакъв проблем. Но когато уточнявахме как всяко едно упражнение е било давано от Учителя, ние го разчленявахме на различни фази и търсехме най-точната фаза, която е дал Учителят. Но ни трябваше модел, на който да уточним предварително всяка отделна фаза от упражнението. Намерихме една сестра. Тя се съгласи и ни беше модела, на който уточнявахме всички фази на дадено упражнение така, както го бе дал Учителят. След това го описвахме, Ярмила го научаваше и го изиграваше така, както трябва. Тази сестра се казва Магдалена Петрова. Тя бе от Русе и по това време учеше за учителка в София. След като всички упражнения бяха записани, те бяха подредени, бяха добавени тълкувания и обяснения и се оформи един сполучлив труд. Трите се подписахме и бяха подготвени четири екземпляра. Единият екземпляр остана в мен и аз години след това го преписвах и го раздавах на онези, които желаеха да го имат. Но той бе раздаван в онези времена на преследване, без да се упомене кои са съставителите на този труд. Дори някои го притежаваха, без да знаят кои са го съставили. По-късно аз намерих една художничка, която направи скици на отделните упражнения така, както аз ги показвах. Един екземпляр предадох на Анина Бертоли заедно със скиците, за да бъде преведен на френски и да се издаде във Франция. Тя го издаде в нейното издателство, но нейният превод бе доста свободен и аз не останах доволна от него. Тя имаше навика да превежда свободно от български на френски, като правеше своеобразна редакция, защото смяташе, че ако не се редактирал текстът, то французите нищо нямало да разберат. Защо тя мислеше така, това не мога да кажа. Така тя превеждаше свободно някои текстове от Словото на френски и ги издаваше в едно редактирано от нея списание, наречено "Житно зърно".

Ярмила и Мария извикаха фотографа Васко Искренов и той фотографира всяко едно упражнение така, както те го показваха. Направиха го сами, без да ме извикат. Не ми казаха, може би смятаха, че за мен няма място. Трима са много. Направиха снимките и тогава аз им казах, че трябва да видя всички снимки, за да проверя дали не са сбъркали някъде. Дойдоха двете у дома и ми ги показаха. Аз ги прегледах и им посочих няколко малки грешки. Казах им, че ако аз бях там при самото фотографиране, щях да им покажа къде правят грешка, защото отстрани човек най-добре вижда какво ще заснеме един фотограф. Аз не исках да бъда фотографирана, а те се страхуваха да не би и аз да искам и понеже Паневритмията се играе по двойки, то третият човек щеше да развали нещата. След като им показах малките грешки, те казаха, че ще ги поправят. А дали са ги коригирали след това, аз не зная. Трябва да се провери дали са правени допълнително негативи. Значи, трябва проверка. Ако бяха ме извикали при фотографирането, това нямаше да се получи, защото щях да се намеся. Но те смятаха, че и аз искам да се покажа на снимка и сметнаха, че за мен няма място там. Аз не се сърдя. Така са решили, така са постъпили. Но искам да кажа, че бях още от самото начало през 1922 година, когато се описваше първото упражнение - "Изгрява слънцето" - и бях на финала, когато се описваха упражненията. И бях тази, която ги обясни и предаде на следващите поколения за съхранение. А това не бе малка работа!


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder