4. ЗАКЛЮЧЕНИТЕ ДРЕХИ

След това премеждие пристига в Сливен. Под впечатленията на изживените ужаси при бягането и войната той бе затворен и мълчалив. Аз съм свободна и посещавам неделните беседи. Разправям му много неща, които съм научила от Учението. Той ги приема с пълна вяра и е щастлив и напълно убеден, че моите молитви са го запазили. По-късно изпадна под влияние на моите роднини: „Нямаме ли си църква, какво ни срами жена ти, с тия стари баби да се молят с бели кърпи на главата“. Той надъхан, възмутен веднъж ми казва: „По-добре да имаш десет любовника, но да не си дъновистка“. Заключва ми дрехите и аз трябва да стоя вкъщи. Беше 1918 г. Не се минава и десет дена, една нощ съм събудена от неговите викове, ръкомахания с ръце и крака. Не мога да го събудя, мъчно мога да го доближа, ще ме удари. С мъка се проврях и едва го събудих. Като чу гласа ми, извика с всичка сила: „Тука ли си, ти ли си, Маре?“ Прегърна ме силно, намокри лицето ми с изобилни сълзи. Питам: „Защо плачеш, сънува, че съм умряла ли?“ Бързо отговаря: „Не, няма да ти кажа“. Дълго упорствува, но по- кьсно отстъпва и разправя, че сънувал, че съм тръгнала с друг и даже не съм го поглеждала. Той викал по мене, но аз съм вървяла с другия и като на сън, той ни гони със сабята, но ние все му убягваме. Напомням му, че нали иска да имам любовници. Мълчи и дълго плаче. След тоя сън той ми отключи дрехите и почнах спокойно да посещавам събранията. Това продължи цели две години, през което време ходих и на събора в Търново. Пак почна същата история да ме спира и ограничава и пак съвсем същите думи чувам една нощ и отново той сънува същия сън, но беше 1920 г. Повтори се досущ същото.

Забележителна опитност, два пъти един и същи сън, по един и същи начин всичко се повтори. Пак бях и съм свободна. Той е будна душа, определена, но с амбиция мъжка, защо да върви след мене. Посещаваше ну понякога у дома Софроний Ников. Само да не е с мене, на пук на идеите ми се записа теософ през 1918 г. и получи грамота. На фронта са били с Минчо Сотиров. В 1923 г. го преместиха от Сливен в София в артилерийския полк.