3. ПЛЕННИЧЕСТВО И ПРЕДАТЕЛСТВО

През войната на 26.1.1917 г. се оженихме и след малка отпуска той замина на фронта на най-опасното място - „Червената стена“. След два месеца аз влязох в Бялото братство и редовно посещавах неделните беседи, а през седмицата се събирахме вторник и петък на молитва у нас. Аз се молех усърдно и бях напълно сигурна, че ще се върне жив и здрав. И наистина не го и раниха.

След погрома в 1918 г. бива пленен с цялата българска армия. Французките офицери за отпразнуване на примирието канят на банкет българските офицери и питат кой е капитан Младенов. Чувайки името си, изтръпва от уплаха да не го убият, тъй като е правил най-големи пакости на французите с точните попадения на оръдията си. Той беше артилерист, заставал на наблюдателния пост и е командвал как да бъдат насочени оръдията срещу врага. Но французкият началник изказва възхищението си от него и го поздравява за бойните му умения и знания.

През една мрачна нощ той с група войници, около 70 души избягват от плен, измъкват се от охраната. Пътували само нощем, а през деня спели. Страхували се да не ги забележат и да ги предаде някой. Опасявали се от предателство. Така стигнали до едно село в Македония и Илия среща един поп, който му обещава да ги преведе през нощта по някаква пътека по планината към българската територия. Обявили си среща къде да се срещнат с попа. Но един от групата сливенлия избягва скришом, отива и намира попа и му съобщава, че другите се отказали да преминават. Тогава попа го превел само него. Останалите чакали на уговореното място през нощта и вместо да тръгнат към България те поели обратно. Загубват се и така скитат 20 дни гладни и жадни. Един ден попадат на един гьол с вода. Всички се нахвърлят да пият вода. Илия им е забранявал, нали е бил офицер, но му казали, че е без пагони и без оръжие и е пленник. А пленникът не е офицер, а нещастник. Били озверени от жаждата. Илия само си наквасил устата и се нажабуркал. Следващите 2-3 дни повечето от половината измрели. Бродели още няколко дни.

През най-различни мъчнотии, изкачване и слизане баири, гладни, изпокъсани, с изранени крака, след 20 дена пристигат на българска земя, близо до Кюстендил. Всички падат на колене, целуват земята и плачат. Не е било леко изпитание. Той ми е разправял подробности, в които неведнъж животът им е висял на конец - гонени ту от сърби, ту от гърци. Като пристига първо в София, в родния си дом, майка му не го познава (понеже бил със скъсани дрехи, парцали висели по него, мръсен, изцапан) и му изнесла хляб и сирене като на просяк. Не познала и гласът му. Едва го познала, пред нея бил скитник и несретник.

Мина известно време и ние излезнахме да се разхождаме по главната улица. Изведнъж Илия среща онзи, сливенлия, който беше излъгал цялата група, за да спаси само себе си. Приближи се към него и му каза: „Предател и мръсник. За твоето предателство оставиха костите си по чукарите 30 български войника. Ти заслужаваш разстрел пред целия град за назидание“. А този бе невъзмутим и каза: „Всяко коза за свой крак“, т.е. всеки живее за себе си.

Предателството към българските войници бе извършено от горе от главата, та до опашката, т.е. от Фердинанд, от правителството му, от генералите му, та чак техните представители ги имаше и във войнишки шинели. Предателството има едно име и едно лице, но има безброй ръце и крака, чрез които се осъществява. А ние го видяхме и опитахме.