НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

8_05 Катя Грива - певица и ученик

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) ТОМ 1
Алтернативен линк

Катя Грива - певица и ученик



Родителите на Катя Грива я бяха изпратили да следва в Музикалната консерватория в Рим. Живяла е в католически пансион. Там попаднала на теософска литература. Чела е и окултни книги на йогите. Прочела и започнала да прави упражнения с дишането така, както те препоръчвали в книгите си. Веднъж, както лежала, изведнъж се видяла във въздуха, а тялото й останало на кревата. Значи, тя се е излъчила. Катя не знаела как се влиза обратно в тялото и се уплашила много. Поради това, че не могла да влезе в тялото си както трябва, след това Катя била раздвоена и имала усещането, че се намира наполовина в тялото си и наполовина - вън от него. Освен това, станала изключително чувствителна, понеже нейният двойник не бил се наместил в тялото й, а стоял извън него. По този начин тя станала толкова чувствителна, че поемала чуждите влияния като свои собствени, от което страдала много. След като се запознала с Учителя, тя Го помолила за съвет, а Той й помогнал отново да се намести в тялото си както трябва. Как станало това, аз не съм я питала. Но доколкото зная от беседите на Учителя, първо човек трябва отново да бъде извлечен от тялото си и след това по най-фин начин да бъде вместен в него. За това е необходимо знание. Защото можеш да се излъчиш, но най-голямото умение е да влезеш отново правилно в тялото си. Освен това, когато си излъчен, трябва да има някой, който да пази тялото ти, за да не влезе в него някой низш дух, да те обсеби и когато се върнеш да видиш, че твоята къща е заета от друг, а ти ще витаеш във въздуха. Така че, ако точно не се влезе в тялото, може много да се страда, понеже човек става чувствителен на външни влияния. В Школата на Учителя, ние сме наблюдавали много такива приятели, които се бяха психически разстроили именно поради този факт.

В Рим се опитвали да я правят католичка, но тя отказала. По-късно Учителят й бе казал, че в миналото е била игуменка в католически манастир и добре е направила, че се откъснала от католцизма в Италия.

Катя завършва консерватория в Рим, пяла е на концерт в "Санта Чечилия" и се завръща в Пловдив. Там попада на една книга от Пасков, написана с цел да обори Учителя, като за доказателство авторът предава в курсив цитати от Учителя. Тази книга била оставена на някакъв скрин в дома й..Започнала да я чете. Харесало й не това, което е писано срещу Учителя, а самите цитати на Учителя. Прочела ги на един дъх, харесала го и се заинтересувала, кой е този Учител. Случва се така, че се запознава с Тодор Симеонов, който я довежда на "Изгрева". Той я завежда за пръв път на беседа. През време на беседата е имала такова силно преживяване, което никога не забравила и заради него останала на "Изгрева". Така че Катя идва на "Изгрева" по обратен път, като прочита първо клеветите на Ласков, а след това се добира до Словото на Учителя. Това е пример, че и злото може да служи, защото Мировият Учител управлява и двете ложи - и бялата, и черната. По-късно, Катя довежда и своя брат Димитър Грива, който става музикант, както и сестра си Стефанка, която бе математичка.

Катя видяла и чула, че на "Изгрева" се провеждат задачи с пост. Решила и тя да гладува. По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално. Тя искала също да пости. Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден". Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й е давал по една ябълка. Но на десетия ден едвам отишла, защото била отслабнала и краката едвам я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя. Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога. Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят. На "Изгрева" имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно без разрешение от Учителя и без Негово съдействие. Много хора платиха жестоко за своето непослушание. Но Катя пита, имаше послушание и се справи добре.

Десет години преди да си замине, Учителят я среща: "Ти не си си завършила гимназията". Катя мига и премигва - чуди се откъде Учителят знае това. Когато завършила шести клас в Пловдив, заминала да следва музика в Италия. Там получила музикалното си образование, но нямала завършено гимназиално образование у нас. Значи трябвало да вземе още седми и осми клас и да завърши гимназия. Когато бяха живи нейните родители, тя получаваше пари от тях и живееше на "Изгрева". Но като си заминаха, тя остана сама и нямаше кой да я издържа. Учителят просто и ясно й казал да си завърши гимназия. Но тя отказала. Учителят я среща и строго й казва: "Няма да те приема, докато не си вземеш матурата". Той не я прие и не разговаря няколко месеца с нея, докато тя не отстъпи и не реши да учи. Учителят така възпитаваше. Накрая тя отиде да живее при Паша на пълен пансион. ТаМ се хранеше, там учеше, а нейни учителки бяха Паша Теодорова и нейната сестра Ана. Учителят не я прие през това време никак. Прие я само, когато тя реши да отиде да учи и отиде при Него да Му съобщи това. Чак след шест месеца я приема, изслушва нейното решение и й говори няколко минути. По-късно Катя разказваше: "Интересно бе, че това, което Учителят ми каза и говори последния път, преди да ми каже, че няма да ме приеме, докато не завърша гимназия, ми стигна и ми послужи за това време, докато бях при Паша и нямах контакт с Него". Той предварително й казал неща, които ще й бъдат необходими през тези две години, докато тя завърши гимназия и пребивава при Паша. През тези две години Той не я прие. Катя отиде да живее при Паша в града и беше на пълен пансион у тях, на храна, спане и учение, като получаваше пари от родителите си през това време. Ани я учеше на литература и езици, а Паша - на математика, геометрия и химия. История учеше сама. И така, тя завърши гимназия и занесе дипломата си на Учителя. След като я видя, Той й каза: "А сега, с тази диплома ще отидеш да работиш като учителка". Катя остана изненадана, понеже очаквала похвала заради дипломата и започна да протестира пред Учителя, че е дошла, за да бъде на "Изгрева" при Него. Учителят млъква и разговорът приключва. През следващите шест месеца Учителят не пожелава да говори с нея, нито я поглежда, нито я приема. През това време тя е една от онези, които непрекъснато са пред вратата на Учителя, за да могат поне да Го зърнат. Когато Учителят излиза от стаята Си, Той понякога разговаря с другите, но нея изобщо не я поглежда - все едно, че не съществува. Накрая Катя не издържа и е принудена да отстъпи. Отива, подава молба и бива назначена за учителка по музика. Накрая взема заповедта за назначение и се качва на "Изгрева", за да прибере багажа си. Там случайно среща Учителя. Той се усмихва за пръв път от шест месеца и пита: "Къде е назначена сестрата за учителка?" Което е най-интересното, Катя дори не обърнала внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата трагедия в живота си и й е безразлично къде ще бъде учителка. Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на Учителя. Учителят прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за учителка по пеене". Катя поглежда заповедта развълнувана и от вълнение не може да прочете кое е това място. Отива си и цял ден плаче от радост, че Учителят се е усмихнал и е одобрил това място. Чак на следващия ден, след като се успокоява, успява да прочете името на града, където е определено да бъде учителка. Когато пристигнала, трябвало да подготви духов оркестър. А тя не знаела как да направи това. Изпраща телеграма на брат си Димитър Грива: "Ела веднага! Подготвям духов оркестър!" Рожденият й брат Димитър разбира каква е работата - тя като певица няма никакво понятие от духови инструменти и духова музика. Затова заминава за там и аранжира всички маршове. Престоява известно време и работи с духовия оркестър. Това било много трудно за Катя. Но накрая духовият оркестър изсвирва първия марш, марширувайки през града, а през цялото време Катя върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила. И, което е най-важното, във всички градове, където е била учителка, трябвало да работи като военен капелмайстор с духови оркестри. По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър. Той беше най-голямата гордост за училището и за града. Катя е учителствувала в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в Трън. След като Учителят си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея. Ако не беше учителка, нямаше да има с какво да се изхранва. Тогава тя не беше млада и виждаме как Учителят има грижа за всеки един от нас. През време на всички ваканции тя идваше на "Изгрева" и прекарваше с Братството на Рила. Но вече имаше професия, пари и бе сигурна в себе си. Дойде време и Катя се пенсионира. Всеки път когато получаваше пенсията си, благодареше на Учителя, че има издръжка.

По характер Катя бе много сдържана и не всичко разказваше. Беше доста заета с духовния си живот и не обичаше физическата работа, както и бита на физическото поле. Дори и чиниите чакаше някой друг да й помогне да ги измие. Не искаше да върши къщна работа, но накрая животът я научи сама да се грижи за всичко. Дори стигаше дотам, че не искаше да си готви, а живееше със суха храна и чай. Учителят веднъж я среща: "Манджи, манджи, манджи ти трябват на теб!" Повторил три пъти и я отминал. Катя стои и се чуди как да се справи с тази работа - Учителят й повторил три пъти "манджи", а тя не може да сготви дори една. Спомням си, една сестра отишла на Рила към края на август и там заварила Катя на палатка. Катя я приела и отворила една голяма тенджера, в която била сготвила една манджа, и то - зеле с ориз. Било много вкусно и сестрата тридесет години след този случай още си спомняше за зелето на Катя. Та сестрата я помнеше не като певицата Катя Грива, а като майсторка по готвене на "манджи". Да се чудиш и да се маеш как думите на Учителя се сбъдват, независимо кога, къде и с кого!

Като млада, Катя бе хубава, много нежна, обличаше се с вкус като италианска принцеса. Но като влезе в Братството, тя премина в другата крайност и се обличаше старомодно. Смееше се от сърце и в този смях имаше много музика. Тя не контактуваше с много хора, беше близка единствено с Паша, защото Учителят я беше насочил да отиде да живее при нея и там тя си взе матурата. Имаше духовна близост с Паша и непрекъснато подчертаваше това. Паша бе много умна и духовита жена. Беше принципна. Тя спазваше правилото "За никого не критикувай нищо!" А Катя, като виждаше много нередности, дразнеше се и ги казваше. Но ми е разказвала, че винаги се е чувствувала пред Паша като ученичка с ненаучен урок. И все пак, тяхната близост и връзка продължи до края.

Катя имаше най-добър усет за възприемане на всички неща и събития, които се случваха на "Изгрева". Тя можеше да запише много неща, но не ги записа. Оплакваше се впоследствие, че е забравила много неща и съжаляваше, че не ги е записвала. Но накрая сподели с мен: "И да исках, аз не можех да направя това, защото Учителят каза за мен така: "Сестра, ако твоите пръсти бяха с няколко милиметра по-дълги, много неща щяхте да постигнете в този живот. Затова работете с волята си да ги продължите в този живот". Аз много съжалявам за това, защото ако ми бяха с няколко милиметра по-дълги пръстите, щях да постигна много неща". Учителят й дава метод как да работи с волята си за удължаване на пръстите си с няколко милиметра, но тя не направи това.


Като певица Катя Грива беше драматичен сопран и имаше метален глас. Катя дойде след 1930 година на "Изгрева", винаги е пяла на братските вечери. Тя пееше най-хубаво братските песни и песните на Учителя. Ако си беше поддържала гласа, щеше да пее и до по-късно. Тя беше приела Учението по дух и затова даваше необикновен израз на песните, които пееше. Катя пееше навсякъде - на "Изгрева", на Витоша, на Рила. Всички я караха да пее и тя обичаше да пее тези песни с необикновен израз на дълбочина. И други певци имаше, но нейното пеене бе неподражаемо. Тя знаеше някои песни, които се пееха с определени движения, дадени лично от Учителя. Такива са "Запали се огъня" и "Изгрява слънцето". Жалко, че не се намери някой, който да запише нейния глас и да заснеме движенията, които тя правеше при изпълнението на тези песни. Катя най-добре познаваше Паневритмията и най-добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше. Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив. Там Катя Грива пя като сопран, а Ирина Кисьова - като алт. Това беше официален концерт. Бяха дошли нейните родители, близки и познати и чуха как пее песните на Учителя.

И други певици е имало, като Кичка Вълчанова, мецосопран, която имаше хубав, сладък, нежен глас, глас, който беше като сребърна струйка, като поточе, което се лееше без никакво усилие. Но тази Кичка, след като се ожени, зароби се с несполучлив брак, престана да пее и загуби своя талант, който Учителят бе оценил по достойнство.

Друга сестра бе Любка Стефанова, която имаше хубав алт, но тя пееше повече след като си замина Учителят.
В същото време имаше една певица, Надя Костова, дъщеря на наша сестра. Но после тя се омъжи за италианец, замина за Италия и там пееше в Скалата. Тя беше сопран.


Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с песента на Учителя. Това бе неподражаемо и незабравимо. Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с удоволствие пееше.
Но когато Кичка Вълчанова пееше, всички се струпваха в салона да я слушат със и зяпнали уста, защото тя бе едно звънливо поточе, което излизаше от един вълшебен чучур, през който минаваше живата песен на Учителя и внасяше в слушателите Живата вода от Неговата песен и от Божествения извор, откъдето тя идеше.


Надя Костова, с нейния металичен сопран ни връщаше в ония години, когато с Учителя се движехме по върховете на Рила.
Ирина Кисьова бе алт и пианистка. Когато пееше и свиреше, от нея се излъчваше живот на едно същество, което е направило връзка с музиката на Учителя, черпи с шепи от нея и раздава на нас, жадните да вкусим от Живата вода на песните на Учителя, за да задоволим жаждата си.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder