2. ВЕГЕТАРИАНЦИ И БАНДИТИ

След като се върнах от Варна и исках да бъда вегетарианка, там се запознах с Братството и после в София с Учителя, реших значи да бъда вегетарианка, обаче вкъщи ми пречеха. Брат ми казва, че ако не ям месо ще се изтощи организмът ми и ще умра. Влияеше много на майка ми и даже веднъж майка ми, за да ме сплаши подгони ме с нож. Аз, за да се отърва от ножа, минавайки ножът ме закачи, разряза ми малко едната вена, бликна кръв и тя изведнъж се спусна и каза: "Чедо, не съм искала да те порежа, само да те сплаша, за да почнеш да ядеш месо". Вързаха ми ръката добре, стегнаха я и кръвта постепенно спря. След това помолих майка ми да отидем на Изгрева двете на беседа в десет часа. Майка ми се съгласи. Отидохме. Тя остана очарована от беседата. Учителят бил зает с някаква важна работа и беседата прочете брат Симеонов. Майка толкова хареса беседата, че като се върнахме вкъщи тя каза: „Пък нищо лошо няма там. Толкова хубаво. Хубава беседа. Нека да я пускаме да отива там". Брат ми непреклонен: „Не! Няма да я пускаме там. Или тука ще стои затворена и ще се храни само с хляб и вода, за да се реши веднъж да остави вегетарианството, или да отива там и да яде месна храна". Аз помислих, помислих, реших да ям месна храна, но да отивам да слушам беседите в 10 часа. Когато Учителят изнасяше беседа, по средата погледна към мен, разбра, направи връзка с мен и каза: „Някой се страхува да не ги нападнат бандити. Като видят, че идват бандитите те се окалват да не ги познаят бандитите. Е, и вие искате да се окаляте да не ви познаят тъмните духове, но всичко ще се оправи". Тогава бях накарала и майка ми да дойде да чуе беседата. Като се върнахме вкъщи, сготвили гювеч с месо. Майка ми избра най-хубавата мръвка от гювеча и ми поднася чинията с яденето. Аз забодох с вилицата малко от зарзавата, сложих го до устата си, но чувствам, че не мога да го преглътна. Толкова ми е мъчно да се простя с вегетарианството, за да мога да отивам на Изгрева, но... разплаках се и майка ми тогава се трогна и каза:" Пък нека да яде тогава само вегетарианска храна, щом толкова й е мъчно и не може да преодолее това чувство, да се прости с вегетарианството, нека пък да яде само вегетарианска храна". Тогава един месец ме държаха само на хляб и вода. И аз заваря вода сложа малко солчица, опека лютива пиперка, за да ми замирише на нещо, защото не ми се яде само така хляб и вода. И около един месец и половина съм яла така попара. И най-после така се стекоха обстоятелствата, че майка ми я заведох на Изгрева, че тя се застъпи за моето вегетарианство, а брат ми тогава се разсърди, че щяла съм да умра, организма ми ще се изтощи ако не ям месо. А пък как ме оставиха на хляб и бода? Мислиха, че ще склоня да се простя с вегетарианството. Но аз не отстъпих. Тогава Учителят пращаше брат Георги Йорданов. Всеки ден той с колелото идваше. Свири и аз излизам. Той казал на брат Боев: „Трябва да правим връзка със сестрата, защото тя сега е в такава беда, такива изпитания има, каквото никой в момента на Изгрева няма. Трябва да й помогнем. Да правим всеки ден връзка с нея". И останалото ви го разказах. Във Варна познавах само Георги Йорданов. Затова Учителят него го изпращаше чрез брат Боев. Връзката бе осъществена и аз по нея преминах на другия бряг, където бе Изгревът и Учителя.

Разказала: Анка Георгиева   

Записала: Марийка Марашлиева