10. КОЙ ЩЕ НОСИ КАРМАТА?

Беше по времето, когато ни взеха литературата, разпръснаха Изгрева, събориха салона и какво ли още не стана. Тогава имахме още салон в града. Беше неделя. Брат Велко Петрушев - ръководителят, застана на катедрата, постоя малко и започна да чете. Но четенето му не беше хубаво. Спираше се за момент някъде, друг път заекваше. Разбрах, че става нещо с него, защото той имаше хубава дикция и тембърът му беше мек и звучен. И все пак, лекцията, т. е. беседата свърши и ние се разотидохме. Всеки тръгна по посока за своя дом. Ние тръгнахме заедно и аз го запитах, какво му е, че днес не чете добре, забеляза се от всички. А той ми отговори, че като се качил на катедрата пред него застанал Учителя и го запитал: „Готов ли си да понесеш кармата на Варненското Братство?" Той се уплашил в момента, защото са го викали в МВР и са го разпитвали дълго, а пред него е застанал един милиционер и непрекъснато размахвал бича пред лицето му. От тогава той вдигнал и високо кръвно налягане.

Представяйки си тази картина, той отговорил на Учителя: „Не съм готов, Учителю", „И все пак...", отвърнал Учителя.

Няколко дена по-късно брат Велко получи удар, който продължи близо 8 години. Беше закован на леглото, после започна да се движи из двете си стаи, но не слизаше долу. Живееше на втория етаж.

Втурнахме се мнозина от нас да го гледаме, докато се намери една наша сестра, която току- що я уволниха, беше сама и не й оставаше нищо друго освен да се върна наново в с. Тополица при брат си, защото баща й и майка й си бяха вече заминали. Тя се чувстваше неудобно там и дойде при брат Велко. Гледаше го добре. Пък и се разреши този важен въпрос. Един да носи кармата на Варненското братство, а друг пък да го гледа.