7. ВСЕКИ КАМЪК ТЕЖИ НА МЯСТОТО СИ

Мина известно време, когато бях влязла в Братството и бях решила вече наново да се върна в София, да си намеря квартира на Изгрева, та и аз да бъда една от щастливките, които бяха около Учителя. Писах за решението си на голямата ми сестра. Тя имаше една приятелка, съпруга, на която работеше в личен състав в Министерството на просветата.

Сестра ми отишла у тях, говорила със съпруга на приятелката си за моето желание. Той й казал, че през май ще има конкурс, посочил й каква литература трябва да чета и че ще имам неговото съдействие.

Беше някъде в началото на календарната година. Имах достатъчно време да се подготвя. Другата ми сестра ми беше на гости. Когато реши да си тръгне, помолих я да отиде при Учителя и да го попита за моя случай. Все пак да не направя някаква грешка. Когато сестра ми се върна в София, отишла веднага при Учителя и му разказала всичко. Учителят й отговорил: „Тя е определена да работи във Варна".

Повече нищо не казал. Когато получих писмото от сестра ми моите въздушни кули, които градях изчезнаха. Писах на голямата ми сестра, че се отказвам да се явя на конкурса. Първом послушанието. Второ работата върху Словото на Учителя.