3. ПРОФЕСОРЪТ

Велко Петрушев беше ръководител на Братството, а сега преди 23 г. е вече в отвъдния свят.

Беше много отдавна. Бях още млада. Сънувам, че излизам от един окултен университет. Сградата беше много красива на три етажа, с малък двор и ниска телена мрежеста ограда. Пред очите ми се откриваше дълъг път. като повървях малко, гледам насреща ми се зададе брат Велко. Както си вървеше, подаваше се небесно син панталон. Беше наметнат с дълга до кокалчето на крака бяла пелерина. Околовръст по цялата пелерина имаше златна лента, широка около 10 см. На главата му имаше корона пак като златната лента, отпред главата образуваше триъгълник.

Срещнахме се и се ръкувахме. Каза ми да се върна. Повървяхме малко, влязохме в двора и се заизкачвахме по стълбите. Толкова беше. Събудих се. Мислех върху облеклото му. То все пак значеше нещо.

На другия ден, връщайки се от Школа му разказах съня си. Той ми отвърна: „При разговор с Учителя Той ми каза, че някога съм бил професор в един окултен университет в Александрия".

Мина доста време. Брат Велко си беше вече заминал. Сънувам, че сме всички в салона. Ще има някакво тържество и очаквахме гости. Трябваше ние всички да отидем до морето да ги посрещнем. Но обстановката до морето не беше такава, каквато я зная. От нашето лозе се откриваше един широк дълъг път чак до морето.

Тръгнахме всички. Стигнахме плажа и из невиделица при нас дойдоха много братя и сестри от различни краища на страната и всички от отвъдния свят. Наскоро си беше заминал и брат Методи Константинов. И той беше там. Бяха и нашите варненци. От всички само брат Велко имаше светъл ореол около главата. Брат Велко се ръкува с мен и всички вкупом тръгнахме към нашето лозе.