2. ПОЛИЦИТЕ НА МИНАЛИЯ ДЪЛГ

Наближаваше вече една година и сънувах Учителя. Казах Му: „Учителю, искам да вляза в Школата". Той ми отвърна: „Добре, но имаш да плащаш полици. Съгласна ли си да плащаш?" Отговорих Му: „Съгласна съм, Учителю". „Добре тогава, ще влезеш в школата." Когато отидох на неделното събрание, ръководителят ми каза:" Събрахме се старшите братя и решихме, че можеш да посещаваш школата". Намерих се сякаш на деветото небе. И от тогава започнах да плащам полиците си от кармата па и до днес. Зрението ми намалява вече, слухът - също, краката вече не държат. Минала съм през много мъчителни изпитания, но не съм възроптала. Зная, че в този живот трябва да се разплатя, както ми каза Учителя. Новата култура, която идва иска и нови хора, свободни от дългове. Да се откажа от месото не беше никак трудно за мен, защото дъщеря ми се роди вегетарианка и до днес си остана такава. Обаче в семейството ни възникнаха противоречия. Съпругът ми беше недоволен, макар че за него готвех специална храна. И все пак казваше: „Това семейство ли е?" И се сърдеше. Отидох при Учителя да се посъветвам с него. Казах Му: „Какво да правя, Учителю? Да не ям месо и да има скандали вкъщи или да ям, за да има мир?" Учителят ми отговори: „Оставете вълка да си яде месото, а овцата да си пасе тревата". За мене беше ясно вече. Реших твърдо в себе си да устоя на всичко. Но какво стана? Когато се върнах във Варна пак наготвих две яденета. Седнахме да се нахраним, но моят съпруг нищо не ми каза. Като че нищо не се бе случило. И от тогава никога не ми напомни. Учителят ми беше помогнал.