11. МЪЛЧАЛИВИЯТ ОБЯД

Отишли веднъж Богомил Малджиев и Михаил Иванов при Учителя. Приел ги и им казал: „Михаиле, ще отидеш ти във Франция. Но да знаеш, че много ще те бия. Ще те бия много". А на Богомил казал: „Богомиле, ти никъде няма да ходиш". И Богомил се чудел защо няма да ходи никъде, когато той знае езици, баща му е богат и може да помогне. Има дар слово, интелигентен е, но Учителят не го пуска. Михаил трябваше да отиде на Световното парижко изложение, но нямаше пари и Богомил го финансира. Плати му пътя и му даде пари. А след години, когато се развива много събития около Михаил и станаха достояние на Братството, то Богомил съжаляваше, че му е дал пари да отпътува за Париж.

След години Петранка Иванова, която му беше сродница, сестра от втората му майка на Михаил Иванов отиде в Париж и посети Михаил. Събрали се всички на обяд, разположили се на масите. Петранка е сложена да седне до него. Всички започнали да се хранят мълчаливо. Никакви приказки. Имало такъв ред. А на всяко хранене всеки един от присъствуващите седи до Михаил като израз на голяма привилегия и като се изредят всички по реда си, започват отново по същия ред. Та Петранка седи до него. Михаил се навежда до ухото й и прошепва: „Ти виждаш ли всичко туй? Той горкият Петър Дънов не можа да научи хората си да мълчат, когато се хранят. А виждаш ли истинският учител какво прави! " Това ми го разказва Петранка във Варна.

На Изгрева, в Школата на Учителя нямаше насилие. Имаше закон на свободата. Ще живееш и ще се проявиш такъв, какъвто си. После ще се учиш и ще работиш над себе си, да отстраниш недостатъците си, които носиш от миналото и да поправяш грешките, които правиш днес поради незнание и поради твоето несъвършенство. А знанието за това се намира в Словото на Великият Учител Беинса Дуно. А това е вече път на ученичеството в Школата на Бялото Братство.

Записала: Марийка Марашлиева, 1987 г.