10. ОТНОШЕНИЯ КЪМ ЖЕНАТА И СЕСТРАТА

За Богомил Малджиев може да се говори много. Беше интелигентен, културен. Беше брат. Имаше чисти отношения към хората. Той не ги делеше на бедни и богати, на прости и учени. Веднъж бях в София и Богомил три дни ме разхождаше по улици, по театри, концерти и изложби. Веднъж като минаваше край някаква локва от току-що падналият дъжд, той си вдигна крачолите на панталона, за да не ги изцапа. И видях краката му, цели подути, синьо-морави като патладжани с червени петна. Оказа се, че е имал тромбофлебит на краката, който го е съпровождал със силни болки. Като видях това аз извиках от уплаха. Той бързо си свали крачолите. С такива болни крака ме разхождаше три дни из София. За мен той бе най-големият брат в Братството.

Баща му, старият Борис Малджиев беше книгоиздател и в неговата печатница се отпечатаха много от неделните беседи и много лекции от общия окултен клас - единични на отделни книжки. Баща му беше среден ръст, човек строг, но справедлив. Имаха работници в печатницата, на които бе необходимо и подходящ клозет. Старият Малджиев нарежда на Богомил-синът си, да отиде и измие клозета. Син отговаря на баща си; „Не мога, много ми мирише!" А бащата отговаря на сина си: „Можеш, защото и на работниците им мирише, а те ми изкарват парите, с които аз те храня".

Като стана голям Богомил следваше право и се издържаше сам. Баща му не му даваше издръжка както на него, така и на брат му Влади. Пари ли нямаха, суров човек ли беше, не зная. По едно време Богомил бе отишъл при Учителя да иска разрешение да отиде в Германия да учи и то по времето, когато американците и англичаните бомбардираха големите градове в Германия. „Ти няма да отидеш в.Германия. Няма кой да гарантира за теб. Вие в Русе печатаха беседи и за всичко ви бе платено. Затова нямаш духовен кредит в Невидимия свят. Ако отидеш там, няма да се върнеш жив." И той не отиде. А на Асен Арнаудов Учителят разреши, понеже той му помагаше и записваше като нотираше песните на Учителя. Работеше безвъзмездно и в името на една идея. И тази идея му създаде духовен кредит в Невидимия свят. Чух веднъж Учителят да казва: „Всеки, който вижда нов човек в Братството е отговорен за неговото поведение". Ето, това е финала за разказаното до тук.

Богомил Малджиев беше много деликатен, артистичен, съобразителен и най-важното имаше чисти отношения към сестрите. Винаги бе галантен, с идеални отношения към всички сестри. Беше в близки отношения с Люба Аламанчева. Отиват при Учителя: „Решили сме да се оженим. Какво ще кажете?" Казал им: „Има ли смисъл да влизате пешком в океан 15 метра навътре?" А те били вече задвижили този въпрос и почнали приготовления за сватба. След това мислили, мислили и си казали: „Трябва да послушаме Учителя". И не се венчаха. И пак си бяха брат и сестра. Той беше чист човек. Той ме е водил на много места без да покаже, че има нещо мъжко в него като лъст. Та аз казвам така: Братът го познаваш с връзката му с жената. И сестрата я познаваш с връзката й с мъжа. Там е мястото на опознаването и определението им като брат и сестра в една окултна школа. Той ме водеше като абсолютен кавалер в онези места, които се посещаваха от аристокрацията. Той беше образец със своите изящни маниери - много изискан и много издържан. Разговорът му бе идеен. Идейният човек може да мисли идейно и да пресъздава своите идеи в живота си.