8. ПАЛТОТО

Методи Константинов работеше след 9.IX.1944 г. в едно министерство. Там е изпълнявал ролята на шеф на един отдел. Но вече след промяната на политическата обстановка в този отдел бил назначен един партиец-комунист, като представител на новата власт и започнал да го тормози непрекъснато. Методи се пита, дали не е време да напусне тази служба и дни наред мисли вече върху това. Но решава да отиде в Мърчаево и да пита Учителя какво да прави в случая. „Учителю, аз мисля да напусна министерството!" „Защо, Методи? „Много ме тормозят вече." Учителят протегнал ръка и посочил горе стаичката си в Темелковия дом. „Е, отиди горе и от горния долап извади едно черно сако. Донесе го тук!" Донася го. Казва му: „Облечи го и по никой начин няма да сваляш това сако". Методи се връща в София и на следващия ден отива на работа със сакото подарено от Учителя. Не може да повярва на очите си. Среща навсякъде коренно ново и напълно различно отношение. Уважение вече имат всички към него. Любезен е и внимателен вече към него онзи партиец, който му е бил новият началник. Оценили работата му и така той останал да работи в същата служба. Та някой път враждебното отношение на хората към теб се дължи на причини, които са в теб. Но ако някой ти надене върху главата шапка-невидимка, то ти ставаш невидим за злото и видим за доброто. Тук ролята на тази шапка-невидимка изигра палтото подарено от Учителя.