2. ЗА ИМПЕРАТОРЪТ ИЛИ ЗА БОГА...

Ще ти кажа още един случай с двама наши подофицери - братя. Единият приличаше на римски пълководец. В профила, челото, самата фигура така, като военен прекрасен, фелдфебел мисля, че беше, а другият пък приличаше на французин. Той пък е с пръстени златни, ботушите трябва да са лъснати, да греят, чупките на панталоните обезателно, не дай си Боже да не му са изгладени панталоните. След като се събираме така дълго време най-после те решават да отидат при Учителя. Отиват, но отива най-напред римлянина, но аз му казвах римски. Той се казваше Александър Петров. Представителен мъж, когото можеш да видиш на парад на първите места между военните и отива при Учителя. Още като влиза, Учителят му казва:

„Ами щом можеш да умреш за императора защо да не можеш да умреш и за Бога?" Това му казва Учителят и му дава една книжка - брошурка. Отива другия Дедю, не мога да си спомня точно името му, мисля, че Стоянов беше. Учителят му дава една дебела беседа. И като излиза Александър вижда, че на Дедю е дадена голямата беседа, а на него някаква тънка такава. Казва: „Геновево, умрях от ревност". И след като дойдоха другарите-комунисти като го подхванаха Дедю да го съдят народен съд, да го дърпат и той ми каза тъй, няма да го забравя. Много елегантен беше като французин. Понеже комендантството беше до арестите, а помежду имаше двор и сутрин ги изкарваха арестантите да се пораздвижат малко и както аз отивам тъй и един евреин ме среща, който беше архивара: „Геновево, ела, ела, ела и тоз виждаш ли го, нямаш представа как го мразя!" и ми посочва Дедю. „Защо го мразиш, бе", казвам. „Ама като влизаше в казармата, като, че не влизаше фелдфебел, ами като че ли влиза императора", казва. „Като сложи ръцете на кръста с ония златни пръстени наредени и ботушите лъщят, а той с такова самочувствие влиза, че да побеснейш от яд. Един обикновен фелдфебел. Офицерите не правят тъй, пък той го прави." И като почна да го съди народния съд и той идва. Някои се смущават, че човек от Братството го викат пред народния съд, той идва при мене, плаче и казва: „Геновево, кълна ти се пред Бога, че не съм взел никакво участие в убийството на тези студенти. На мен сами ми да доха едно въже и ми казаха: „Туй въже ще го занесеш, ще вземеш габролета. И отидох и занесох въжето горе на баира и се върнах. Нито съм видял, нито съм взел нещо, освен това, че са ме накарали да го занеса въжето." И с него въже са ги обесили онези комунистите. И тогава Александър вика: „А, а, разбрах сега защо Учителят е дал по-голямата книга на него. Значи има големи полици да плаща". Но трябва да минат години. Та никой да не си прави илюзия, че като отидеш при Учителя всичко ще ти върви по мед и масло. Като имаш да плащаш, ще плащаш. Отърване няма. А пък това, което аз съм изживяла в моя живот - на дъното на ада да бъдеш, дяволът ще ти помогне да излезеш нагоре. Никога няма да забравя моята опитност и трябва да я разкажа.