МАРИЙКА ХАРИЗАНОВА

1. РОДИЛНАТА ТРЕСКА

Родена съм на 15 октомври 1907 година в гр. Търговище от родители Желю Калев - земеделец и Иванка - домакиня. Учила съм в Търговище. След прогимназията изкарах и четвърти гимназиален клас, след което постъпих в стопанското училище, където учих три години. През 1931 г. се омъжих за Васил Стефанов Харизанов - ел. техник от същия град. Понеже свещеникът в Търговище отказа да ни венчае, тъй като Васил беше известен като дъновист отидохме в Бургас, където ни венча един евангелски проповедник на име Марко, Венчаването ни стана след две години - в 1933 г., когато бях забременяла вече с първото си дете Веселина. Последната се роди на 11 декември 1933 г. в Кочериново, където Васил беше на работа. При раждането на детето си се разболях от родилна треска поради простудяване. Положението ми беше много тежко, бях отпусната и безсилна, кърмата ми спря и тогава Васил реши да отиде при Учителя за съвет. Учителят нареди да ме отделят от детето, да ме изкъпят и понеже не можех да се храня и имах висока температура, пак по нареждане на Учителя да ми правят хранителни клизми с трици, но не всеки ден. Това продължи до края на месец декември. През месец януари съм получила криза, изпаднала съм в безсъзнание и лекарят, който ме акуширал наредил да бъдат извикани двама лекари от Горна Джумая, сега Благоевград, за да се консултират. Идвала съм от време на време в съзнание и съм запитвала къде живея, къде е входът ни и т. н. Лекарите не предписали никакви лекарства, само са ме запитвали и разбрали, че положението ми е много тежко и казали, че ако оживея може да остана с някакъв недостатък. През това време съм пиела много вода и сокове. Колко време е траяло това състояние не мога да кажа, но според околните ми то е било около четиридесет дена. По едно време изведнъж съм почувствувала глад. Майка ми, Иванка, която била през всичкото това време при мене, хранела детето изкуствено - най-напред с оризена вода и постепенно с мляко, готвела за мъжа ми и за себе си. Като съм поискала да ям, майка ми била наготвила картофена яхния и ми дава да ям от нея. Аз съм се нахранила много сладко. Като се върнал мъжът ми от работа и като научил това нещо, казал: „Какво си направила, ти сега ще я умориш! " Но за слава на Бога, нищо не ми стана. Кой знае как, но аз съм дъвкала добре картофите и хляба и така, макар че не съм се хранила толкова време, понеже пиех много вода червата ми не бяха се слепнали и не ми се отрази зле храната. След това започнах да се храня постепенно нормално. Майка ми постоя още до края на януари и тогава си отиде. Аз си поех постепенно работата в домакинството и гледането на детето. Рисковано беше отначало прохождането ми. При всяко стъпване ми се подкосяваха краката. Това беше поради слабост, но постепенно се възстанових. Дори и млякото ми слезе, обаче детето не искаше да суче, понеже беше свикнало вече на изкуствено хранене. Някакъв външен дефект не ми остана, както предполагаха лекарите. Аз по начало си бях малко бавна. Веска, детето ми, растеше и беше много жилава, но трудно се хранеше, не беше лакома. През всичкото това време Васил беше много зает във фабриката. Идваше си на обед, набързо се нахранваше и пак бързаше за работа.