6. НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ КОНЦЕРТ

Другото ми отиване в София беше през 1943 г. Мъжът ми бе мобилизиран в Югославия. Беше дошъл в Бургас нещо да взима и аз отивам да го изпратя до София на Изгрева. Имаше няколко дни на разположение и да питаме Учителя, ако може да отидем на Рила, на екскурзия. Отидохме на Изгрева, питахме Учителя, обаче Учителя каза: „Рекох, ако искате то отидете на Витоша. Сега не е време. Партизани бушуват, не е време за Рила". И ние отидохме на Витоша, така за един ден до някъде и се върнахме. Даже големия войнишки пост ни предупреди, че трябва да се връщаме до тъмно. Както и да е върнахме се и аз си дойдох. Следващото ни отиване при Учителя вече беше на 13 август 1944 г. в Мърчаево. И като отидох ми направи впечатление, че пътувах със сестра Катя Грива от Пловдив, Тя бе певица, завършила в Италия. Там видяхме Учителя, седи на скамейката с нов костюм, с който не бях го виждала. Така добре беше облечен и прииждат хора, целуват Му ръка на Учителя, приказват там непрекъснато. Пристигна една групичка, в която един младеж, хубав, отиде при Учителя и коленичи и Му каза следните думи: „Учителю, исках първо на Вас да дам концерт, но нямах пари да се върна и затова не можах на Вас да Ви дам първи концерт". Учителят каза: „Рекох, добре, добре. Друг път ще ми дадеш концерт". И той брат е бил Асен Арнаудов, който по-късно стана професор по музика на арфа. И когато се връщахме сестра му разказва. Той е завършил фармация, работил две години и казал: „Аз, ако сбъркам ще убия човек. Отказвам се от тая професия". И веднага напуска. И майка му милата се видяла в чудо. Вдовица, какво ще го прави. Нали без работа, кой ще го издържа, да учи и казала на сестра му, на дъщеря си: „Бягай при Учителя да видим какво ще каже". И сестрата отишла при Учителя: „Учителю, така и така Асен напуснал работа и какво да прави сега?" „Рекох, да запише музика", казал Учителят. А пък тя си казала на ума: „Ха, Асен и музика" и като предала на майка си, тя наредила: „Веднага да отива, да прави постъпки и да се запише за музика". И наредило му се, записал се. И професора му, имало един немски професор по арфа, който го обикнал много и издействал му стипендия. И така из пътя се върнахме заедно и приказвахме и ни беше приятно. И това беше през 1944 г., месец август.