НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

1. СЪМИШЛЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ

Райна Димитрова Колева ТОМ 6
Алтернативен линк

ЙОРДАНКА ДИМИТРОВА КОЛЕВА


(10.1.1910 - 26.111.1993 г.)


1. СЪМИШЛЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ


Аз се запознах с Учението на Учителя от един бивш съсед, който беше от Братството. Ние бяхме съседи, но той никога не ми даде книга да чета, а само чувах, когато пеят, когато се молят, знаех всичко това, но той никога не ми връчи да чета беседа. След това като се залюбих с моя съпруг, а той не беше против Учението, уважаваше Учителя, обаче казваше: „Това не е за мен". И веднъж ми каза, че трябва да си направим снимка и да изпратим на Учителя да видим дали сме подходящи един за друг и си извадихме снимка. Изпратихме, обаче това беше през 1927 г. есента. Учителят отсъствал и тогава една сестра ни написа едно много хубаво писмо, от което останахме доволни и се оженихме на 10 декември. След това девер ми, неговият по-голям брат, който дружеше с този наш брат Нейчо Георгиев Чобанов взимаше от него беседи и ни даваше понякога по някоя брошурка. Те тогава бяха брошури. Даваше ми, прочитах и виках: „Бате, много са хубави тия книги. От къде ги взимаш?" „Ами нашият Учител". Разказваха ми. Знам аз вече кой е Учителят. Благоговеех, в страхопочитание бях към Него, обаче нито Го познавах, а само от книгите. И през 1929 г. ние работихме, взимахме така работа да изработим, за да спечелим пари, за да отидем да видим Учителя. Отидохме през август месец. Петък вечерта отидохме, събота след обед по някое време седим до лешниците там на скамейките и идват от провинцията, въобще големи хора и военни имаше и цивилни дойдоха и така с ненавист викат: „Да излезе Дънов!" Един брат излезе и им каза: „Кажете какво искате, аз ще ви кажа". „Не, той да излезе. Да излезе Дънов, да му видим бялата брада!" И той, брата казал на Учителя. Учителят излезе, но такъв строг не го видях никога вече. „Какво искате?" Те казаха: „На кого е мястото гдето е застроен салона?" Учителят каза само с две думи: „На Баучер" и затвори вратата и влезе вътре в салона и не излезе повече. Те побесняха от яд и почнаха да ругаят, да говорят лоши думи. Всичко това, крещяха, вряскаха и си заминаха. Сега разнесе се слух из Изгрева, че в неделя няма да има беседа, ще отидат на Витоша. А ние чакаме за беседа. Тъкмо си говорим със съпруга ми, ако няма беседа ние по-добре да си заминем още тая вечер. Видяхме Учителя, целунахме Му ръка. Учителят излиза от стаята си и отива към чешмата със зодиаците и ние го посрещаме и Го питаме: „Учителю, казаха ни, че няма да има беседа". „Рекох, ще останете и за беседата" и ние останахме. Дойде неделя сутринта, в целия Изгрев е чисто, хубаво, красиво, пеят „Росна капко, свят лазурен" и толкова красиво беше, на мен такова хубаво впечатление ми направи. И отидохме на беседа, започна беседата. До към половината от беседата пристига една грамадна жена, много грамадна, с табела на гърба „Жертва на Дънов" и влиза и вика и кряска: „Какво го слушате тоя магесник, той такъв, онакъв" въобще говори такива думи, че не искам да ги казвам думите. Братя излязоха и искаха с добро така, та й казват: „Моля ви се чакайте да свърши беседата. После говорете". „Не", тя вика, кряска и те я хванаха четирима братя, изхвърлиха я през тела. И тя вика, кряска: „Ще ми счупите крак". „Нищо ти няма." Изхвърлиха я. И останахме, обаче Учителят спря, прекъсна беседата. Обядвахме, имаше също концерт, обаче беше вече скърпено, не както бе в началото. Вземахме си довиждане, целунахме ръка на Учителя, тръгнахме си. Тя онази „Жертвата на Дънов" седи там на поляната зад салона на пътеката и чака между гората и салона. И чака. И като минахме край нея, тя вика: „Хайде идете сега продайте на баща си имота и го донесете на Дънов". Пък мъжът ми беше така малко буйничък и вика: „Абе ти хубаво говориш, ама де да беше по-раншния Христо, да видиш какво щях да те овършея. Ако продам на баща си имота и го донеса на Дънов на тебе става ли ти нещо? Нищо, ни губиш, ни печелиш". И отидохме си ние вече, заживяхме с тая мисъл. Мъжът ми харесваше всичко, но вика: „Не е за нас това. Не е за мене". Добре, ама през 1928 г. той казва: „Ще отида на събор! " Тръгна да отива, върнаха го, защото събора бе забранен от властите. И като говорили лошо за Учителя в Елхово, той чул двама: един народен представител и един адвокат говорели за Учителя лошо и той казал: „Абе за кой Дънов говорите?" Този, народният представител вдигнал бастуна и казал: „И ти ли си чадо на Дънов?" И той се ядосал и рекъл: „Махай пръчката, тоягата, щото, ако я взема няма да те побере Елхово". И той извикал един полицай, наредил му като народен представител, скимнало му, арестувал мъжа ми. Тогава женени бяхме. Арестувал го и го закарал в участъка стражаря. Добре, ама в участъка бил на брат му най- близкия приятел - там работи: „Христо, какво правиш тука?" Разказал му: „Ами не знаех, че е забранено да се говори с елховската интелигенция?" „Имаш ли лична карта?" „Имам, но вкъщи." „Дай 100 лв. глоба сега и си отивай." И той дал 100 лв. И от тогава това нещо, което стана с него го амбицира и той вече започна. Казва ми: „Дане, готова ли си да станем вегетарианци? Ние да започнем Учението на Учителя." „Готова съм, но то вкъщи е невъзможно." Там са баща му, брат му. Той брат му е лесен, ама жена му и свекъра особено бяха много против. И не щеш ли, този брат Нейчо Чобанов реши да отиде в Ямбол. И си отстъпва къщата на нас. Ние да я пазим и да живеем в нея. И ние веднага отидохме. Това бе добре дошло за нас. Бе есента на 1928 г. Влязохме в неговата къща и ние нямахме нищо, влезнахме така без нищо. Купихме си нови съдове и всичко ново и започнахме вегетарианство. И оттогава вече започнахме да прилагаме Учението на Учителя. Това беше от 1927 до 1929 г. Други съидейници нямахме в родното си село, затова ходехме в село Малко Шарково на 15 и повече км от нашето село. Там имаше три семейства братски. Братята Илия и Христо Караиванови, от които единият е носил дрехата на Учителя на ул. „Опълченска" 66 и Учителят му е казал, да не се колят животни, да не се яде месо, че това е грешно и той като се върнал казал на жена си, че срещнал един такъв и такъв човек. Обаче те били заклали прасето. То голямо, стои в стаята и жена му казала: „Това ще ни е последното прасе. Като изядем него, няма повече", а сестра Катинка, мир и светлина на душата й, казала: „Ами Илия, бе, я да го раздадем на съседите, пък ние да си станем както казал тоз човек, да не ядем месо". Раздали го. И започват от него ден да следват Учението. А брат му Христо, той беше по-интелигентен човек и той беше в братството и беше ръководител. И друг един брат Апостол имахме. И ние ходехме там на 22 март, на 22 септември, по празниците. Те идваха, ние ходехме и така си общувахме взаимно.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ