5. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Когато аз отидох като съпруга на Иван Милчев, той вече познаваше не само Толстой, но се бил запознал с Учителя Дънов и неговото учение, основател на Бялото Братство в България. Учението на Учителя Дънов се е видяло на Ивана с много по-голяма широта, духовна задълбоченост и най-вече с даване методи за един правилен живот на земята. Иван четеше книгите на Учителя Дънов, аз също ги четях и ми се харесваха много, само не можех да възприема идеята за прераждането. Мислех си, че ако приема прераждането, то ще почна да се обленявам, няма да работя така ревностно, за да постигна всичко още в този живот, а ще почна да отлагам за друг живот. Точно за това не исках да се занимавам с този проблем и го отхвърлят изцяло.

Аз се ожених през 1922 година, а на 27 декември 1923 година сънувах сън, че отивам в София да търся Учителя Дънов. Трябва да кажа, че до тогава не бях ходила в София. Вървях по улиците, срещах различните хора и все ги питах где е салонът дето Учителят говори. Най-после ме упътиха на ул. „Оборище", намерих салона. Влязох в него. Имаше насядали много хора. Аз се отправих към катедрата и застанах близо до нея отдясно. В това време влезе Учителя, носещ шапка в ръката си. Качи се на катедрата, разтвори я и от нея извади тетрадка, като разтвори тетрадката, каза: „Днес ще приема нови братя и сестри като членове на Братството. Който си чуе името да дойде при мене". Първото име, което Той прочете беше моето. Аз веднага отидох при Него. Тогава Той ми каза: „Сестра, при нас порядката е такава, всеки, когото приемаме в Школата, трябва да му изскубвам косата". Без никакво колебание аз веднага започнах да свалям фуркетите си, с които бях закрепила голямата си коса, готова да я изскубят. Учителят застана пред мене, прибра с ръка косите ми и рече: „Сестра, ще боли!" „Скуби, Учителю", казах му аз. Той пак отговори: „Ще боли! " „Скуби", повторих аз още по-твърдо.

Той дръпна косите ми и от силната болка, която почувствувах, сълзи бликнаха от очите ми. В този момент видях върху катедрата нова ножица и си помислих: „Защо Учителят не ми отряза косата, ами я изскуба?" На негласния ми въпрос, за моя изненада, Той каза: „Аз ви питах".

В този момент видях, че Той вече държи косата ми в ръцете си, прекара я от дясно към ляво през главата ми и видях, че цялата ми лява страна беше покрита със златни коси. Виждайки това, аз коленичих пред Учителя и казах: „Великий Боже, Ти сложи началото на Твоето Дело, довърши го до край! "

В същия момент се събудих. Сънят ми се видя толкова необикновен, че събудих съпруга си, да му го разкажа.

От този момент в мене се появи неизказано силно желание да видя Учителя. Другарят ми също до тогава не беше виждал Учителя и двамата решихме да отидем през Коледните празници в София и се срещнем с Него.

На Рождество Христово ние отидохме на ул. „Опълченска" 66, където тогава живееше Учителят.

Бяхме приети много любезно и влязохме долу в сутерена, където имаше много братя и сестри, разговарящи с Учителя. Беше около два часа след обед. Между разговарящите имаше няколко души все с бради, като брат Епитропов, Савов и някои други. Моят другар, гледайки ги ми каза: „Кой ли измежду тях е Учителят?" Аз също ги погледнах и посочих Този, Когото видях на сън - именно Учителят.

След известно време доста от посетителите си отидоха. Тогава сестра Василка, както я наричаха плетачката, отиде при Учителя и Му каза, че са дошли хора от Стара Загора. Учителят дойде при нас, любезно ни поздрави и ни покани да се качим горе в Неговата стая.

Разговаряхме доста. Учителят се интересуваше от Братството в Стара Загора. Между другото моят другар Му каза, че съм сънувала необикновен сън. Той се обърна към мене и пожела да го чуе. Аз Му разправих съня си, точно както го бях сънувала. Тогава Той каза: „Сестра, вие вече сте ученик в Школата на Бялото Братство - Великото. Изскубването на косите е изскубване на греховете. Поп когато го запопват, оставят му косата, брадата, за да се захващат за тях хората. Когато младеж отива войник, остригват му косата, обръсват му брадата, защото става вече страж на държавата. А вие вече сте войник на Христа".

От тази среща с Учителя душата ми се изпълни с неизказан мир, със светлина, увереност в истинността на всичко, което четях и чувах от Учителя. Въпросът за прераждането вече не ме смущаваше. Душата ми постоянно стремяща се към духовното, получаваше различни опитности, които още повече ме утвърждаваха като старающ се ученик, да бъде изпълнителен във всичките прояви на живота си.