Много често се събирахме вечер на полянката на "Изгрева", където играехме сутрешните гимнастически упражнения с Учителя, а след това играехме и Паневритмия. На тази поляна имахме приятни и полезни разговори с Учителя, а най-често пеехме песните, които Той беше ни дал. В една такава вечер, когато много братя и сестри се бяхме събрали там, пеехме Неговите песни. Учителят също беше там. Създаде се чудна хармония, настроение, пълно със светлина и съвършенство. Пеех и аз, но през цялото време мисълта ми беше ангажирана с въпроса за начина, по който са създадени такива песни, такива чудни мелодии. Откъде и как идват те? Как се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човек в чуден, извънземен свят? Мислех по този въпрос без да достигна до разрешение. По начало за всеки въпрос, който се изпречваше пред мене, обичах да имам, да намеря ясния смисъл и определения отговор. Общите фрази, каквито се поднасят за изящното творчество като вдъхновение, присъствие на музи, ми бяха познати. Но тези общи, неясни и неопределени фрази не ме задоволяваха. Търсех яснотата, конкретността - определено, точно как става това и как се създава това творчество.
Бях недалеч от Учителя, Който също пееше. Реших да отида при Него и да Го запитам как е създал такова творчество. Тихичко се приближих до Него и когато песента, която пеехме привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази чудна хармония?" Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил". Исках да Го разпитам повече, да искам пояснение, но започнахме нова песен и остана сам да търся изворите на тази чудна хармония.
Изминаха няколко дни. Отново бяхме пред Учителя и пеехме заедно с Него Неговите песни. В ума ми кръжеше тази мисъл: "Ако Учителят не ги е измислил тези песни, тогава кой ги е измислил?" Случи се така, че отново застанах до Учителя и без да Го питам, Той се наведе към мен и ми каза: "Моите песни идват чрез Светлината на Слънцето. Моите песни идват чрез Виделината на Духовното Слънце. Моите песни идват чрез Славата на Божественото Слънце. В песните присъствува Светлината на физическия свят, Виделината на Духовния Свят и Славата на Божествения Свят. Това е Свещената Троица на моите песни. Затова аз не съм ги измислил. Аз само ги свалям чрез Светлината, Виделината и Славата от тези три свята". Аз кимнах с глава, че съм разбрал. Отдалечих се на една-две крачки и Го погледнах. Пред очите ми се свали една завеса и аз виждах образа на Учителя, светещ със светлината на Слънцето. Това трая няколко мига. Завесата отново се спусна пред очите ми и аз отново виждах образа на Учителя, Който най- лъчезарно ми се усмихваше. Огледах се встрани - приятелите продължаваха да пеят. Никой освен мен не чу този разговор и не бе свидетел на онова, което аз видях и чух. Един от нас трябваше да засвидетелствува за истината.
