2. ПАРАХОДЪТ И РЕВОЛЮЦИИТЕ

През месец август 1944 г. по служба бях евакуиран в гр. Ботевград. Прииска ми се да отида да се видя в Мърчаево, гдето беше евакуиран и Учителя. Бяха ми казали, че там Учителя всички приема, та се насърчих, Помислих какво да занеса на Учителя и взех една голяма диня. Като пристигнах в Мърчаево, в квартирата на Учителя посрещна ме сестра Йорданка Жекова и като разбра, че динята е за Учителя взема я и внесе вътре. В това време излезе и Учителя и ми каза: „За мен ли е динята?" И започна да се радва като дете. Каза ми да почакам малко, влезе в стаята си и след пет минути дойде в другата стая, гдето бях, като каза: „Сега стой, най-напред аз ще ти кажа, после ти ще говориш. " Учителят каза: „Параходът вече е готов, той вече вдигна котва за тръгване. Който се е качил, качил се е. Радвай се, че и ти си на парахода". Като дойде ред аз да говора, запитах го как ще се развият събитията. Той отговори: „Навсякъде ще се развият революции". След разговора ни аз Му благодарих, зарадвах се като ми каза, че и аз съм в „парахода", това беше за мен много нещо. Така си отидох. А след 1945 г. започнаха революции в Азия, Африка. Народите искаха да се освободят от колониалното робство на Англия, Франция, Испания, Португалия и САЩ.