2. КУФАРЧЕТО

Минало доста време от тогава и един ден чичо му Слави Камбуров му казал, че Учителят Петър Дънов го вика в София. Желю бил чувал за Учителя, но не го познавал. Учудил се той на тая покана, но отишъл в София. Учителят го приел и го поканил да постои на Изгрева като през това време той спял в бараката на сестра Олга Славчева. Запознал се той с живота на Изгрева, учил Паневритмия и т. н. Стоял там един месец. Един ден Учителят го повикал и му предал едно куфарче, както и един адрес на някакъв турчин в Цариград на име Ага Хан, на когото да предаде куфарчето. Какво имало в последното той не любопитствал. За Желю едно отиване в Турция не представлявал проблем. Той отишъл в Цариград и потърсил Ага Хан, който бил известен човек. Ага Хан живеел в една хубава голяма къща с градина и прислуга. Поканили го вътре. И там било всичко много хубаво обзаведено. Почакал малко и не след дълго пристигнал един хубав, представителен, възрастен човек с чалма, поздравил Желю много приветливо, а последният му предал куфарчето, което му дал Учителят. Ага Хан поел куфарчето и го отворил пред Желю. Тогава той видял, че куфарчето било пълно с беседи. Турчинът ги приел и благодарил. Така Желю изпълнил задачата зададена от Учителя и си казал на ума: Значи Учителят има последователи и в Турция!

Така Желю ходил няколко пъти при Учителя и Учителят му подарил една своя снимка, на която снимка Учителят бил облечен в балтон. Учителят написал няколко изречения под снимката и се подписал. Тази снимка стояла дълго време у Желю Байрамов. По-късно този портрет на Учителя попаднал у зетя на Желю на име Методи Василев, който живеел във Варна и бил съсед на брата на Михаил Иванов. Веднъж, когато Методи Василев отивал в Париж поискал адреса на Михаил Иванов от съседа си и като отишъл в Париж потърсил Михаил Иванов. Последният го посрещнал и изпратил царски. През време на престоя си в Париж двамата са разговаряли и Методи Василев показал снимката на Учителя на Михаил като споделил историята със снимката от Учителя. Тази снимка останала по тоя начин у Михаил.

София, януари 1991 г.

Преразказала Марийка Марашлиева