15. ИЗВОРЧЕТО

Долу към линията по посока на Диана бад имаше едно изворче. Учителят ми зададе задача, като сам започна да чисти изворчето и ние го ограждаме с хубави, бели камъчета. Там доста време ходихме и то стана едно хубаво кътче, красиво и бълбукащо. По право не помня дали водата шуртеше или беше спокойна, но беше чудно изворче. Но съм запомнила много хубави мигове. Там пеехме около това изворче и Учителят му даде едно име, което за жалост не го помня, името на изворчето.

В четвъртък се правеха екскурзии на Витоша до Бивака. Там имахме - изворче и чешмичка. Голяма скала беше от едната му страна. На източната страна на поляната имаше направено огнище от наредени камъни. Аз не ходех редовно, но там се пиеше чай, картофена супа. Имаше и една стаичка направена от приятелите, в която имаше огнище, на което в големи тенджери се вареше супата, както и големи чайници за чая. Тенджерите и чайниците се скриваха в клековете, за да не се носят постоянно.

Може би беше през 1934 г. Учителят ни събираше пред салона и с Него разучавахме Паневритмията, като пеехме. От „Слънчевите лъчи" пеехме наредени в лъчи само края: „Ти си ме, майко, човек красив родила".