13. ПОСЛЕСЛОВ

Със Симеон Арнаудов се запознах през 1969 г. при един обяд, където бяха поканени 5 - 6 ученици на Учителя Дънов от времето на Школата Му. Аз бях на 30 години, а те бяха на 70 години. Всички без изключение ме приеха като равен на тях. Моята възраст не им пречеше, пък и аз така бях устроен, че с тях влизах направо в контакт без предварителни въведения. Направи ми впечатление как Симеон непосредствено разказваше. Случките му идваха отвътре и направо изкачаха от устата му и пред нас се разтваряха различни картини. Той ги разказваше искрено, чистосърдечно и непрекъснато споменаваше, че ако е бил послушал Учителя щяло да стане еди какво си, но понеже е правел, каквото си иска, то от него е станало едно магаре. Всички се смееха добродушно от това заключение. По-късно имах възможност да го срещна няколко пъти в дома на Мария Младенова и неговите разкази продължаваха и те никога не се повтаряха. Пред ония период може би чух от него към стотина опитности и аз исках да извадя молив, за да си отбелязвам, но той не позволяваше като казваше, че това ще стане при подходящ случай. Няколко пъти си определяхме срещи у Младенови, за да записвам опитностите му, но той не дойде. Няколко пъти ходихме с Мария Младенова в с. Подгумер, където имаше вила и живееше, но и там той все отлагаше. Веднъж там заварихме жена му Райна. Като чу за какво сме дошли, тя възкликна: „Аз съм възмутена от това, че никой досега не дойде да запише тази съкровищница, която е у него. Крайно време бе да дойде един и да стори това". Но когато отивах впоследствие с тази цел той все се опъваше и не искаше да разказва. Благодарение на жена му Райна, която ми съдействуваше, подканяше го, намесваше се, когато той не искаше да говори. Ако нещо бе записано то бе по нейна заслуга. Цялата загадка се състоеше в това, че имаше сили в него, които не му позволяваха да говори. Започваше да говори и изведнъж някой внезапно се яви, влезне в него, разкрачи се, запъне се и не мърда ни напред, ни назад. Трябваше да минат 15 - 20 минути докато оня се разкара чрез убеждение или чрез сила. При един такъв случай ми каза: „Не се сърди. Не виждаш ли, че аз искам да се изприказвам пред теб, за да го запишеш. Искам да се изстискам като лимон, за да се освободя отвътре, но ми се пречи". Отговорих му: „Виждам и затова се боря с теб и с ония, които са в теб!" И така работата продължаваше по-нататък. Стъпка по стъпка.

Той имаше опитности, които са исторически и космически. При него те се дават и то не случайно. Бил е по времето с Моисея, както и с Христа. Аз знаех кой е той. Наблюдателният читател сам ще разчете имената на тази личност през различните епохи. Имаше изключително добро отношение към мене и се радваше, когато ме виждаше.

Веднъж бяхме с Мария Младенова при него и те двамата съпрузи - Симеон и Райна излязоха да ни изпратят до автобуса. Движеха се един до друг. като се обърнах към тях видях, че се движат два непоклатими стълба. Физически бяха здрави, макар че бяха на 70 години. Имаше сила у тях. Тогава посочих на Младенова да се полюбува на тази гледка". Ако ги бе видял какви бяха на 40 години шапката ще ти падне". Вероятно са били такива. Приемам това.

Симеон непрекъснато се оплакваше пред мен, че синът му е пострадал заради него. А веднъж жена му пред него каза: „Моля ти се спри да философствуваш, защото заради нашите свади помежду ни изгоря синът ни Гриша и сега е в психиатрията". Като ги гледах тези двамата колко са яки и здрави, представях си за миг как ли изглеждат, когато тръгват да воюват един срещу друг. Бяха преминали дълъг съвместен живот. Аз се явих накрая, за да запиша и да спася нещо.

Тези опитности бяха записани от мен много трудно. Ако той се бе съгласил преди 20 години да свърша тази работа, то напълно съм убеден, че щеше да излезе цял том. Е, успях да спася нещо, но и това не е малко. Неговите опитности не са за сега, а са за новата епоха, когато ще почнат да разбулват тайните на велики личности, играейки ролята в строго определени епохи от историята на човечеството.

Записал: Вергилий Кръстев