23. ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ И БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ

Имаше една сестра, беше хубава, поетеса, пееше много хубаво и беше дори композиторка. Изобщо беше явление от голяма величина. Случи се така, че си допаднахме и трябваше да свършим една обща работа. Учителят ни даде да запишем една мелодия с текст и музика, която трябваше да работим двамата върху нея. Но когато започнахме да работим или от голяма припряност се спречкахме или работата тръгваше по съвсем други посоки и накрая нищо не излизаше. Една голяма невидима стена заставаше между нас. Хем се събирахме с желание и ентусиазъм за работа, хем нищо не свършвахме и накрая се разделяхме сърдити. После пак се събирахме. Аз се вбесих и накрая отивам да обяснявам на Учителя, че всичко започва с добро желание, преминава през спорове и накрая нищо не става. Всичко се разваля. И че се събираме на следващия ден отново и всичко се повтаря без резултат. Той ме огледа изпитателно, усмихна се и каза: „Дай й малко любов, за да тръгне работата! " Аз се стъписах. Не мога да разбера нищо. Мигам, премигам и се пуля. Знам Неговото отношение за чистия морал и за това, че на Изгрева не трябва да има мъже и жени, а само души, които да се стремят към Бога. Това го знам и затова немея пред Него. А Той добави: „Трябва да се смаже колата, за да не скърца, че е много разсъхнала и тропа колесницата! " Аз съм смаян от тези думи. Зная какво значи волска колесница и зная, когато заскърцат колелетата, то стопанина спира воловете, изважда катраницата, дето е закачена под колелата и с катран намазва четирите оси, където се въртят колелата на колата. След това колата стопанина я подкарва, воловете махат опашки, стопанинът си свири и пее, че колата му върви както трябва, защото е смазана. Това съм го виждал много пъти и го зная. А за другото, което ми говореше Учителят също го зная и умея, но сега съм стреснат и уплашен от думите Му.

Наведох се, целунах ръка и се отдалечих. Не можех да проумея нищо. Тутакси си спомних предишното съгрешение, как паднах в ада и как Учителят изпрати един свой служител, който бе Ангел, та се превърна във вид на лъч, стрелна се долу в ада, влезна в мене и от дъното на преизподнята ме вдигна на земята, освободи ме и отново чувам думите Му: „И друг път да не съгрешаваш!" На следващия ден пак се срещнахме, почнахме отново работа с нашата красавица. Накрая пак всичко се запъна, колата заскърца и спря. Скарахме се и се разделихме. Не свършихме никаква работа - оная задача, която ни бе дал Учителят в самото начало. Аз не можех да прескоча предишното си съгрешение и дори в ума ми не минаваше мисълта, че трябва да вадя катраница, да смазвам скърцаща кола. Рекох, нека скърца и нека спира, аз си вдигам шапката и си тръгвам, аз съм свободен. Колата спря и аз тръгнах за Изгрева с шапка на глава. По едно време усещам, че шапката ми стяга. Стяга, не стяга, аз тръгнах към Изгрева. Среща ме една сестра и ми подава една беседа с посочена страница. Учителят й предал тази книга, да ми я връчи, да прочета определения пасаж: „Ако в една твоя постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината - тя е Божествена.

Ако в една постъпка са участвували твоята душа и дух и твоето тяло - тя е Ангелска.

Ако в една твоя постъпка са взели участие ума, сърцето и волята - тя е човешка. Една добра постъпка. Аз наричам музикално парче."