БЕЛЕЖКИ

През време на школата на Изгрева прииждаха при Учителя различни хора с различно образование и различни професии. Онова, което беше в света и долу в град София го имаше и на Изгрева, то беше умален образ на света с всички плюсове и минуси. Един от тези беше Иван каруцаря. Наричаха го така, защото по професия беше каруцар, имаше кон и каруца и с тях изкарваше хляба на семейството си. През 1990 г. се свързах с дъщеря му Станка Иванова Тотева, която ми разказа онова, което ще прочетете като опитности на Иван каруцаря. Те бяха записани на магнетофонна лента и след това прехвърлени на хартия. От разказа научаваме, че той се връща от Русия и вместо да бъде богат с припечелените пари, остава бедняк. Човек, който трябва да се запознае с Учението на Учителя, не му се дава от Небето да живее на кредит получен от чуждо място, т. е. от Русия, а трябва сам в България да се справи с противоречията. Това е предметно обучение за човешкия дух. Бива прекаран през немотията, за да му се покаже, че в най-големите затруднения трябва да му се протегне ръка от Небето, която да го изведе на чист път. Ако не е така, то той няма да възприеме помощта отгоре, а ще смята, че се дава като подарък и няма да види намесата на невидимата спасителна ръка.

Срещата му с Ватев е среща, която не е случайна, нему му е определено да направи връзка с Учителя и тази връзка трябва да се осъществи чрез някого и този някой е Ватев. Една от задачите на първите приятели е била и тази, да бъдат връзка между онези души, които се пробуждат и търсят Учителя, а за да го намерят е необходимо в някои случаи посредник, който да ги свърже. Случайности тук няма. Много приятели през време на Школата напускат своята професия и търсят де се подвизават на Изгрева, без да работят, като по този начин за прехраната им трябва да се грижи Учителят. Така Иван каруцаря решава да напусне каруцарството си, но Учителят го запитва дали има предвид друга някаква работа. Учителят предпазливо го насочва, че това е един много важен въпрос, всеки сам да си изкарва хляба. При онзи случай, когато той при чистенето на кацата си счупва ребрата, Учителят прилага един метод, който е прилаган много пъти в онези случаи, когато разрушителни сили атакуват Неговите последователи. Учителят в такъв случай говори със строг тон, категоричен тон и всеки, който би слушал отстрани би помислил, че Учителят му се кара. Но тази караница не е насочена към лицето, а към онези сили, които са се проявили чрез него със своята разрушителна мощ. Такива случаи има много. За всички учени и прости, занаятчии и висшисти е било като основно изискване послушание към Учителя. Когато Иван търси съвета на Учителя за бъдещия му зет когото не е одобрявал, мнението на Учителя за него е било закон. А дъщеря му Станка със своят любим Минко решават да се оженят в Рилския манастир, без да питат Учителя, но там не сполучват. Връщайки се на езерата, те споделят с Учителя и с разрешението на Учителя по-късно се оженват. Тука е спазен по принуда един окултен закон, за родовата верига. Бащата търси мнението на Учителя, Учителят го изказва, но дъщерята на своя глава търси разрешение, като не знае, че нейният баща е вече вложил съдбата на брака им в ръцете на Учителя. Когато получават разрешение бракът се осъществява. Опитността, която има с в-к „Братство" е от порядъка на онези чудеса, които през време на Школата са се срещали често, били са реални, били са доказвани, били са видени от мнозина, но поради нашето незнание, на този етап е трудно да бъдат обяснени. Обяснението им се намира в Словото на Учителя. За нас, които слушаме и описваме тези случаи и познавайки много такива, не е никакво противоречие една такава случка. Лечението проведено от Учителя на Станка от разстояние е лечение на нейният етерен двойник, който Учителят коригира и трансформира още в София на Изгрева, а прехвърлянето му чрез разстояние, както и явяването на в-к „Братство" и прочитането на онзи пасаж е от компетенцията на Всемировият Учител. А възможностите на Всемировият Учител и условията, в които Той работи, може да ги намерите в Неговото Слово, а случаите, които описваме потвърждават реализацията на това Слово.

През време на екскурзиите на Братството на Рила имаше много и най-различни случаи. Имаше и инциденти, но смъртен случай през времето на Учителя нямаше. Имаше правила дадени от Учителя за обходата на учениците с високата планина, те са общи и задължителни за всички, но имаше и индивидуални случаи. На някои Учителят разрешаваше да се катерят по върховете, а на други строго забраняваше. Случаят със Станка и Рупите е показателен и нейното послушание говори за самодисциплина. Опитността й с падането й в подножието на връх „Вежен" с голямата раница говори за онези две сили, които се борят с нея. Този фокус на борба е вътре в нея, вътре се движат силите и тяхната проекция е вътре в нея, а не отвън. Ако е отвън ще пострада повече и няма възможност да контролира нещата. Но понеже тази арена на борещите се сили е у нея, тя може да се справи само когато направи връзка с духа на Учителя, като си казва, че била винаги послушна на Учителя. Послушанието е метод на връзка между ученика и Учителя. Няма друг метод освен послушанието. То е връзката между ученика, между човешката душа и Учителя - Божественият Дух. Такива опитности остават вечни за ученика и са предметно учение за останалите ученици и представляват онзи скъпоценен бисер от съкровищницата на Духа.

Записала: Марийка Марашлиева