9. РЕШЕНИЕ НА ЗАДАЧАТА

Учителят беше поставил една задача на учениците в Школата, да пущат всеки ден в една касичка по едно левче, която сума в края на учебната година да се внесе за книжнина, т. е. за отпечатване на беседи, които всеки един да получи като абонамент. В тая връзка Учителят казал един път в сряда, навярно е било към края на учебната година, че всеки може да си внесе левчетата, които е събрал. Моите родители приготвили сумата, която били събрали и баща ми каза на майка ми: „Недке, ти ще ги занесеш!" Както решили, така и постъпили. Майка ми отишла да носи парите на Учителя. Тя ги носела в два плика, за двамата и като отишла Учителят попитал: „Какво има сестра?" „Учителю, нося левчетата!" При Него бил брат Боев. Учителят попитал: „Сестра, как се казваш?" Мама искала да каже Неда Иванова, но брат Боев изпреварил майка ми и казал: „На брат Иван другарката!". Учителят отново попитал: „Сестра, как се казваш?" Тъкмо майка ми да отговори и брат Боев пак казал: „На брат Иван другарката". И така се въртели в кръг Учителя, майка ми и брат Боев. Така продължило доста време и накрая майка ми успяла да каже: „Неда Иванова". А Учителят казал: „Не, ти се казваш Недка и допълнил: „Сестра Недке, Господ да те благослови!" После пак: „Сестра Недке, Господ да те благослови!" И трети път: „Сестра Недке, Господ да те благослови! " Много са братя и сестри, които могат да внесат левчетата, но оня, който пръв е направил пробива, оня, който пръв е пробил фронта е направил заявката на небето, той е най-важния". С това същевременно Учителят промени и името на майка ми от Неда на Недка.