Всяко лято на Рила палатките се увеличаваха и това наложи да се прехвърлим на другия хълм. Изградихме с общи усилия и под ръководството на Учителя кухнята. Беше направена със суха зидария. Отгоре поставиха дървета и трябваше да се сложи покрив. Всички заедно с Учителя ходихме за плочи, които трябваше да послужат за покрива до петото езеро - Бъбрека. Когато завършихме строежа с навеса и се оформи кухнята, а до нея се построи склад за продукти, Учителят ни огледа и каза: "Всички, които днес работихте тук сте работили на времето при Хеопсовата пирамида". Огледахме се и видяхме нашият скромен строеж. А къде ли беше нашата Хеопсова пирамида? Тогава разбрахме причината за нашето вдъхновение за строеж. Присъствуваха същества и сили, които бяха сътворили една минала цивилизация на земята. Хеопсовата пирамида още съществува, но онази цивилизация отдавна я няма. Нашата кухня и навес по-късно бе разрушена от злосторници, а ние бяхме възрастни и днес описваме този живот с Учителя за една епоха на бъдещата цивилизация.
На горният край на второто езеро в скалите Учителят откри извор. Той каза, че водите на този извор идват откъм езерото на „Чистотата". Работихме седмица наред и направихме чешмата. Поставихме чучур от мрамор - две ръце, които щедро дават вода. Пред изворчето имаше естествена плоча, върху която много ясно от бял мрамор бе очертано числото десет. Учителят го изгледа и каза." Този знак показва, че тук обитават ангели, тъй като числото десет е число на ангелите". На няколко метра срещу чешмичката имаше голяма скала. Учителят изглади върха на скалата, за да може да сяда на нея. И много често той сядаше на него в размишление. Има направени снимки на Учителя на тази скала. Един път каза: „Тук е един от входовете на Агарта". За нас това бе невидимо и забулено в тайна.
След общата програма сутрин, аз вземах томчето с беседи и обикалях сама върховете. Не се плашех, бях свикнала да пътувам сама в планината. При едно завръщане надвечер, възторжена от величието и красотата срещам Учителя сам и с въпрос на дете, Го запитах: „Толкова ли е красиво в рая както тук?" Учителят се усмихна: „Колкото и да е красиво тук, все пак тук е отъпкания човешки свят. Не може да стана сравнение". Аз смирено минах покрай Него и се запътих към палатката си. Тя бе сътворена от човешките ръце и от моите пръсти бе ушита в Габрово под непрекъснатия присмех на съпругът ми. Тя ме приютяваше сега и аз бях доволна от нея. Не можеше и да става сравнение с моя истински дом, където моята душа трябваше да бъде свободна. Но там аз бях робиня - и черна и бяла робиня, макар че бях в хубав дом. А тук в моята палатка бях истински свободна, защото бях в общение с този човешки рай сътворен от Духа на живата природа.
