19. ПИТКАТА КАШКАВАЛ И СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА
Един интересен случай ще разкажа: Преди да тръгна за Изгрева в София, бях с баща ми на екскурзия към връх Бузлуджа и Бедеците. Когато минавахме през мандрата купих две малки питки кашкавал, за да мога да ги нося в раницата. Едната я нарекох, че ще бъде за Учителя, когато ще пристигна в София, а другата ще бъде за приятелите, когато ще се съберем тържествено за братска трапеза и вечеря, та да я използваме общо. А тогава бяха военни години и всичко беше в оскъдица. Така че моят подарък щеше да бъде на място. Когато пристигахме на Изгрева ние от провинцията изваждахме от торбите си продукти, които военните години ги бяха отнели от София.
Пристигнах в София на Изгрева и в същия ден се срещнах с Учителя и Му предадох питката кашкавал, която бе определена за Него. А другата питка я задържах - нали бе определена за братска трапеза. Аз се настаних в бараката на моят голям рожден брат Борис Николов . На другият ден, може би след два дни дойде от вилата си приятелката на брат ми, който бе купил къщичка на два километра от Изгрева на Симеоновското шосе. Аз се бях настанила в стаята за гости в бараката, защото тя бе свободна. А тази барака беше на брат ми, а освен това, неговата приятелка Мария, вече не живееше на Изгрева, а живееше с брат ми в онзи малък дом на „Симеоновско шосе" N 14. Но ето Мария Тодорова идва и категорично ми изрече една заповед, която ме стресна: „Ти днес целия ден няма да се явяваш тук, защото аз си имам днес специална задача". Както всякога при такива случаи аз си замълчах, взех си куфарчето с багажа и излезнах от бараката. Отидох при стенографките, взех някоя от беседите, които не бях слушала, които бяха на машинописни страници и отидох на полянката под борчетата и седнах на тревата и започнах да си взимам и вадя бележки от Словото на Учителя. Към обяд при мен се отби една сестра, която бе приятелка на Мария и ме заговори, защото току-що се връща от Мария и носела важна новина: „Учителят ще бъде днес на обяд при вас в бараката. Мария вече приготовлява обяда. Сигурно се прави всичко това по случай твоето пристигане". Аз не отговорих. Мълчах. Изобщо нищо и никому не разказах за онова, което правеха с мен. Аз продължавах да си вадя бележки от Словото на Учителя. След малко се отби при мен друга сестра, а тя вече бе моя приятелка и ме пита учудено: „Учителят е у вас, в бараката на обяд с приятелите, ти защо не си там?" Аз седя, мълча и не казвам нищо. Сестрата разбира, че тук има нещо и бърза да се отдалечи от мен. Бяха ме изгонили като куче, като непотребно и краставо псе. Аз не се оплаках на никого и не казах нищо, дори и на Учителя. В такива случаи всички отиваха при Учителя да разрешава такива забъркани конфликти, но аз не сторих това. Аз мълчах и изчаквах. Вечерта, аз късно се прибрах в бараката на брат ми Борис. Гостите си бяха отишли отдавна, всичко бе разтребено, пометено, изчистено и прибрано. Нямаше и помен, че тук на обяд е бил Учителят с приятелите, поканени на официален обяд от Мария, която е имала специална задача.
На другият ден Мария Тодорова случайно бе си ударила по пътя така силно крака, че го навехнала. Разтичаха се да търсят лекари, намериха ги, превързаха я, питаха за съвети и от Учителя, а Той каза: „Нека да лежи и да изпълнява съветите на лекарите". Тя лежи на кревата във вилата си, а рождения ми брат Борис е около нея, грижи се за нея, върти се около нея, а тя горката пъшка и охка от болки. Така целият ден той се занимава с Мария. Всички, които я посещават се отбиват в бараката, от която предния ден ме изгониха като псе заради специалната задача на Мария и сега ми разказваха какво става там на вилата и колко силно вика и охка нашата горкана. Аз слушам, мълча и изчаквам. Аз знам, че това току така не е случайно и че всичко се върти в една строга последователност и че това ще доведе до някаква развръзка. Но каква ще е тя, още не зная. Знае само Онзи, който е задвижил всичко това. Затова само изчаквам и зорко следя отделните моменти на целия този развой на нещата. А за този развой на нещата непрекъснато идват и ме уведомяват съвсем случайно и без да искат другите около мен. Аз вече разбирам, че Онзи, който движи нещата нарочно се грижи да бъда уведомявана за всички отделни моменти на онова, което се върти около мен като едно голямо колело. Вече виждам, че това е едно огромно колело от светлина, която се движи около мен и минава през мен.
Надвечер гледам, че Учителят бе седнал на пейката около кръглата маса в съседното дворче до нас на Славчо Славянски, а около него група приятели. Срещу Учителя има един празен стол, на който никой не сяда. Аз виждам този стол и знам, че той е определен за някого, но не зная за кого. Приятелите също знаеха от опит, че ако се случи така, че стола до Учителя или срещу Него не се заеме от никого, то това означава, че се чака онзи, комуто е определено да седне на този стол. След време той идва и без да пита останалите сяда на чакащият го празен стол. Това се знае от всички. Включително и от мен. И сега аз гледам този празен стол и го наблюдавам. И ето, идва един глас в мен и ми казва: „Празния стол срещу Учителя е за теб. Върви и седни на него, защото Учителят е дошъл на гости при тебе". Без никакво колебание аз отивам и сядам на стола срещу Учителя. Той ме погледна многозначително, после усмивка се разля по лицето Му и тази усмивка се прехвърли върху мен и аз за пръв път се усмихвам от шест месеца. Учителятс усмивка ме приветствува и кимва с глава одобрително, че съм седнала на стола срещу Него. След малко Учителят се обръща към Неделчо Попов и Му казва нещо, а той написва думите на бележка и я предаде на домакинята Люба Славянска. Тя я прочете и се смути от съдържанието й: „Учителят остава тук на вечеря. Приготви вечерята". После стана и се запъти към кухнята, а аз тръгнах след нея. Разбрах съдържанието на бележката, която бе дадена за Люба и започнах да й помагам. Тя нямаше нищо - нито чайник, нито столове, нито чай, нито захар. Аз се разтичах, събрах от съседните бараки столове и в мен прозвуча същия глас: „Питата кашкавал от мандрата на Бузлуджа е за този случай". Чаят бе готов, аз носех от Габрово чай, захар, курабии и сладкиши и сервирахме на масата. След обичайната молитва всички пият чай, хапват си от курабиите, сладкишите, които бях правила в Габрово и посягаха към парченцата кашкавал. Аз стоях права до масата, до моят празен стол, който никой не зае тая вечер, не седнах и аз върху него, защото имах чувството, че Учителят е на гости при мен. След малко виждам, за моя голяма изненада, че Учителят яде само от питката кашкавал и с усмивка ме поглежда. Протегне с ръка, вземе си парченце от кашкавала и ме погледне, после се усмихне и така с усмивка го хапне. И това прави така всеки път, когато хапва от кашкавала. Разбрах окончателно, че Учителят беше дошъл на гости на мен. Така Великият Учител разреши тази задача. Целият този кръг, който се въртеше от случки и събития тези два дни се спря до своя финал. Учителят беше на гости при мен и никой не можеше да попречи на това. А аз бях домакинята, с моята пита кашкавал и с онова, което носех в торбата си и приготвила лично в Габрово преди да дойда тук.
Накрая всички станаха и Учителят отиде на полянката до онзи стълб, където имаше голяма електрическа крушка от 500 вата и осветяваше като ден полянката. Около Него се събра за минути целият Изгрев. Тогава на това място Учителят на всички предаде следващият раздел от Паневритмията, която бе наречена от Него „Слънчеви лъчи". Тогава видях онзи кръг от светлина, който се движеше във въздуха около мен, тези два дни и който кръг движеше всички случки и събития, които описах по-горе. Този кръг от Светлина сега Учителят свали долу на поляната и ние за първи път изучавахме упражненията на „Слънчевите лъчи". Ето така Учителят разрешаваше събитията около нас и в нас и така Той свали този светъл кръг на поляната чрез „Слънчевите лъчи". Защото нашият живот на „Изгрева" бе свързан с живота на Цялото и на Паневритмията, която се създаваше ред години.
След години, когато прелиствах издадената книжка „Слънчеви лъчи" сълзи се наливаха в очите ми, защото винаги излизаха в съзнанието ми онези времена и събития в онази паметна вечер, когато Учителят даде „Слънчевите лъчи". Разбрах, че всеки един от нас имаше своя задача и беше брънка от веригата, която опасваше Изгрева. Всеки от нас имаше своя задача. И Мария си имаше своя специална задача и тя си я разреши. Оказа се, че и аз имах задача, но моята се окача малко по-специална от нейната, защото на финала на моята специална задача се дадоха „Слънчевите лъчи". След години когато разлиствах тази книжка винаги си спомнях при какви обстоятелства Учителят я предаде на учениците си за цялото човечество. А когато я играех, особено тази част на „Слънчевите лъчи", винаги усещах при всяко едно движение усмивката на Учителя, която^е разливаше от лицето Му в оня паметен за мен ден. Тогава лично Учителят ми беше специално дошъл на гости заради мен, за да разреши един конфликт чрез една задача, като решението на тази задача бе в „Слънчевите лъчи" от Божествената Паневритмия. Зазоряването на човешката душа е пробуждане на човешкото съзнание от Светлината, която иде от Божественият първоизточник наживота. Това е Паневритмията"за пробудилата се човешка душа. Това са „Слънчевите лъчи" за човешките души, които търсят общение с Бога.
