Аз се омъжих. Мина сватбата. А тогава се правеха хубави сватби, траещи по три дни и три нощи и булката бе заведена в дома на младоженеца. Започнаха медените месеци. Така трябваше да бъде. Но стана обратно. Семейството, в което влезнах като булка, т.е. като снаха беше разнолико, пъстро и цареше пълен хаос. Пресметнете сега няколко неща. Майката на моят съпруг Юрдан бе починала, когато той бил малък, останал сираче. Баща му се оженва повторно, но втората жена довежда двама сина. А по-късно тя ражда още няколко деца. Така аз заварих втора свекърва, братя заварени, доведени, преродени и на всичко отгоре зълвин син, т.е. на сестра му син. Хаос и напрежение в дома. За тези хора това нещо беше нормално и това не им пречеше, защото ако им пречеше нямаше да съжителствуват. Аз попаднах в този организиран хаос. Защо ли? Защото тук се бяха събрали във фокус на едно място и под един покрив всички духове от ордата на Чингиз хан от далечния изток, от далечното минало. Да, моят съпруг бе по прераждане самият Чингиз хан. Грешка няма. Аз това го проверих чрез живота си с него пък питах и Учителя. Той беше много волеви, много опасен и много труден за съжителство. Понякога очите му се отваряха и аз в тях виждах цяло сияние в червено оцветяване, минаващо в червен огън, който гореше, бушуваше и всичко изгаряше по пътя си. Това бяха духовете на ордата му идваща от вековете. Беше много опасен в такива случаи. Беше як, със здраво тяло, а главата му носеше монголски черти. Това се виждаше и в старите снимки ако днес ги разгледаме. Това е самата истина - бях станала съпруга на Чингиз хан. Ако този човек не бе се свързал с мен и би отишъл в политиката щеше да направи какви ли не поразии. Добре че го вързаха с мен. Това бе спасение за него, а за мен бе цяло мъчение. Мъчение по съдба. Изживяна до край. Не ме отмина нищо.
След като се задомих имах чувството, че ще си замина. И щях да си замина. Особено след като се създаде конфликт и противоречие между баща ми и съпруга ми Юрдан заради търговията им, понеже и двамата бяха търговци и фабриканти. В мен се разигра този конфликт и аз станах арена за пари, власт и търговия. Аз се разболях, легнах на легло и три седмици не се хранех и все спях денонощно. Накрая видяха, че ще ме изпуснат и след като се убедиха, че съм болна и че съм вече пътница за умирачка решиха да ме пуснат да замина в София, да отида на Изгрева, за да моля Учителя за помощ. Едва се качих горе пред стаята на Учителя току-що решавам да чукам на вратата и в същия момент Той се задава от някъде. Бил поканен някъде на обед и за изненада на всички Той станал и с много строго изражение на лицето напуснал обеда. Той се приближи до мене и тъкмо се канех да Му кажа защо съм дошла, Той ме спря с жест и каза: „Не говорете! Аз зная всичко". Погледна ме дълбоко и някъде още по-дълбоко спря погледа си в мен и изрече бавно: „Това е една много, много стара карма". Учителят наблегна и провлачи на думата „стара". Усетих, че идва от вековете тази карма, че това е вековния възел с Чингиз хан. Учителят добави: „Останете на молитва!" Аз останах целия ден и нощ на молитвен пост. На другия ден Учителят замина някъде извън София. Аз останах на Изгрева в пост и молитва. На десетия ден почувствувах лекота и усетих, че задачата ми е решена. Учителят си дойде на Изгрева, аз веднага се срещнах с Него и Му съобщих, че съм усетила в себе си, че задачата ми е решена. Попита ме: „Ще служиш ли на Бога?" Поиска моето обещание и аз го дадох. От тогава единствената ми цел бе да служа на делото на Учителя. А със съпруга си Юрдан живях над 50 години и накрая го погребах в София. Но преди това успях да се справя с Чингиз хан и неговата рода ,смлях ги и отрязах седемте глави на змея. Накрая Юрдан доживя до 80 години и всички му викаха „бай Юрдан". Беше станал добродушен и миловиден старец. То е така, защото аз отрязах седемте глави на змея преди това. Смлях ги на прах, омесих ги на седем хляба и ме накараха да ги изям. Символика и реалност до края. Няма що...
