В 1941 година, след като се завърнах от курса в Асеновград, получих назначение - счетоводител при Музикалната фабрика „Кремон" - предприятие на Казанлъшката популярна банка.
Тъкмо постъпих на работа и получих призовка да се явя в запас при жп поделение, гр. Плевен. Тъкмо тогава през Плевен 31 денонощия непрекъснато минаваше Хитлеровата армия на път за Гърция. Бяха тежки, тревожни дни, германците настъпваха по всички направления.
След Плевен ни изпратиха в София, но поради опасност от бомбардировки, веднага ни евакуираха в с. Драгалевци. Няколко нощи подред наблюдавахме бомбардировките над София. Една нощ и върху нас пуснаха 19 бомби, но слава Богу жертви нямаше.
След като се нормализира положението, веднага ни върнаха в казармата в София. Аз бях назначен ключар на 4-та жп рота, а братовчед ми Игнат Котаров, редник във 2-ра рота.
Така се случваше, че Игнат ден беше свободен, два дни беше в ареста. Защо? Защото той не можеше да търпи неправдата и навсякъде и всякога влизаше в конфликт с военните началници, като или се сбиваше с тях, или не изпълняваше техните заповеди, които според него били глупави, неразумни, несправедливи.
Аз пък разсъждавах другояче: „Казармата е институт, където се прилага закона на насилието като средство за възпитанието на хората и не търсех любов там. Когато към мене понякога постъпваха несправедливо, аз си казвах: Така трябва да бъде. Не им се сърдех, не реагирах.
Когато след като се освободих от запаса, отидох на Изгрева, при срещата ми с Учителя му разказах и за преживяното в запаса: за начина, по който реагираше Игнат, за моето разбираме. Запитах го да ми обясни кой от двата метода е по-правилен.
Учителят каза (предавам го със свои думи): „Игнатовият метод за противене на лото е прав само в един случай: когато злото е по-слабо от твоите физически сили и ти можеш да го обезоръжиш, да го ограничиш. Но когато злото е по-силно, ще отстъпваш! За пример: минава влак - ще отстъпиш; слиза от планината порой - ще отстъпиш. Същото е при военните: ще отстъпиш, ще се смириш, ще се свържеш вътрешно с Бога и само на Него ще уповаваш. Ще каже: „Да бъде волята Божия!" Кажеш ли така, ти си ограден.
Божия закон пази. А иначе, когато се противиш на злото, това значи: „Да бъде моята воля". Тогава злото, срещу което се опълчваш, ще те победи, а може и да те унищожи".
1942 година. Преместих се на по-добра работа и с по-голяма заплата -главен счетоводител и касиер при Районната търговска кооперативна централа в Казанлък. Там останах на работа до към началото на 1945 година, когато централата бе ликвидирана.
