През 1939 година ръководих голям курс в Казанлък. Повече от 50 души младежи и девойки го посещаваха. Така се случи, че към началото на есента имаше топли и пълнолунни вечери. Курсистите решили да използват тия хубави лунни нощи и се събрали в боровата гора на „Тюлбето", дето прекарали много весело и приятно.
Един ден те поканиха и мен да отида да им посвиря с цигулката и кавала, та да бъде още по-весело. Отидох, наистина прекарахме една весела, приятна вечер! Всички решиха след три дни пак да се съберем.
В определения ден, обаче, с мен се случи нещо неочаквано. Ставам сутринта и констатирам, че десния ми крак в стъпалото е силно подут. (Също както през 1926 година, когато исках да отида с Учителя на-Мусала и Учителят не ми разреши, благодарение на което на следния ден можах да освободя конете.)
Обух единия крак, а на десния надянах един галош и го превързах с парче плат, както Учителят ми направи някога. Тръгнах накуцвайки към пощата, дето имах някаква работа. Докато отидох до пощата, на няколко места ме срещаха младежи и ми напомняха за вечерта - да не би да забравя: „Господин Камбуров, довечера с цигулката, кавала!" Отговорих им, че можеби няма да мога да отида, понеже ме заболя крака. Не отидох. На следния ден научихме новината. През нощта, тъкмо се веселили младите, един кордон от 20-30 полицаи ги ограждат, обискират ги и арестуват всички. Откарват ги в околийското управление, дето прекарали до сутринта в смут и страх. Разбира се, след разпита всички били освободени. Било донесено, че на „Тюмбето" ставали нелегални комунистически събрания.
Господ ме освободи с крака, с галоша, който още същата вечер оздравя.
Както казах по-горе през 1940-1941 г. цели две години пътувах и откривах курсове по есперанто, за което се бях снабдил със специално разрешително от Министерството на просветата. Това разрешително ми даваше възможност да се легитимирам и да получавам разрешение.от местните полицейски власти, които тогава бяха нащрек поради засилващата се дейност на Комунистическата партия.
