14. ТЕЧАЩИЯТ ПОКРИВ И БУРЯТА
Петър Камбуров ТОМ 6
14. ТЕЧАЩИЯТ ПОКРИВ И БУРЯТА
Така продължи през цялото лято, когато в началото на август пристигна Учителят с група млади братя и сестри от София и от провинцията. Както отпосле разбрах, Учителят всяка година пристигал 10-15 дни преди събора, за да ръководи уреждането на някои предварителни работи за събора: почистване на двора, подреждане на цветните лехи, набавяне на някои хранителни продукти и пр., и пр.
Тук аз ще опиша един необикновен случай - как Учителят спря бурята с проливен дъжд, който може да наводни вилата (Колибата) тъкмо в навечерието на събора.
Оказа се, че покривът тече и Учителят се обърна към всички ни: „Има ли между вас някой, който разбира от покриване на покрив, за да се качи и поправи покрива на колибата?" Никой не се представи като специалист и аз се реших да се покача и поправя покрива.
Беше точно 12 часа по обяд (към 15Л/111.1921 г). Учителят с групата седнаха да обядват на приготвената маса под беседката. Времето беше тежко, горещо, чувствуваше се голяма атмосферна депресия. Аз не отидох да обядвам, но веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя - Елиезер Коен и започнахме работа. Най-напред разкрихме около два-три квадратни метра. Тъкмо започнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите и от северозапад-се зададе тъмен облак, придружен със силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива, предвестници на пороен дъжд.
В това време Учителят стана от трапезата, мина пред източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мене с думите: „Имате ли още много да поправяте?" Отговорих, че тъкмо сме разкрили около три квадратни метра и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителят, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерката като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа от западната страна. Без да прави никакви движения или да произнася някакви думи, постоя така срещу бурята около половин минута и чудото стана - бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг те (облаците) укротени започнаха бавно да се придвижват на изток към Арбанаси.
Тогава един от братята извика: „Учителю, Вие спряхте бурята!" „Да, каза Учителят, - но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа". И като се обърна към мен, добави: „Бързайте да завършите, защото след два часа бурята пак ще дойде".
Разбира се, ние заработихме с двойно по-голяма енергия и старание и след около два часа почти завършихме препокриването. Останаха да се сложат около 7-8 капаци на Югоизточния ръб на покрива.
В това време бурята и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен дъжд, че нямахме време да слезем от покрива. Решихме да се оставим на топлия летен дъжд да ни окъпе добре и останахме горе на покрива докато престане. След това цели измокрени, слязохме.
Учителят ме потупа по лявото рамо и рече: „Това се казва герои! Идете да се преоблечете и елате да пиете топъл чай", който сестрите бяха приготвили.
