Една сестра в мое присъствие попита Учителя дали не греши като крие от мъжа си, че дохожда на Изгрева. Той отговори: „Когато една майка отива там, където детето й не трябва да иде и да знае и то плаче подире й, тя трябва ли да му каже къде отива?"
По-късно същата сестра се оплака на Учителя, че както мъжа й, така и родителите й непрекъснато я спират, за да не ходи на беседи на Изгрева. Тогава казал: „Тези хора трябва да разберат, че ако вие престанете да ходите на беседи тук на Изгрева и да слушате Словото на Бога, то баща ви трябва да си замине от този свят".
И стана точно така. Нейният баща се помина точно в такъв период от време, когато сестрата беше абсолютно възпрепятствана да посещава Изгрева от домашните си. По това време тя също .не обърна внимание на това. В един момент при повторна забрана си замина мъжа й. Тогава тя си спомни думите на Учителя. А разказа ни това 20 години след като се бе изпълнило всичко, което бе казал Учителя. Законът работеше безотказно.
