19. ИЗЛЕКУВАНЕТО НА СЕСТРА МАРА АЛФРЕД БОНЧЕВА
Във връзка с този случай ще разкажа едно друго излекуване, за което по преди казах, че ще го разкажа по-нататък.
Беше срещу новата 1962-1963 година, която посрещах на една братска среща в Търново. Между другите братя и сестри от провинцията срещнах там и едно 15-16-годишно момиченце. То беше дошло с една група от Димитровград. Като узнах, че майка му била от много години в Братството, казах му, като се върне, да я помоли да ми пише каквито спомени има от Учителя. Майката ми писа интересен случай: Поради крайно тежки преживявания тя се разболяла и в последствие била толкова изтощена, че едва имала сила да повдига капака на тенджерата. Струвало й се, че кръвта в жилите й е станала на бучки. Голямата й дъщеря имала тримесечен отпуск поради раждането на детенцето й. След изтичане на отпуска й сестрата трябвало да поеме гледането на детето, а това било невъзможно. Отпускът изтичал в неделя и в понеделник дъщерята трябвало да отиде на работа. Сестрата се чудела какво да прави. В съботата й дошло на ума да отиде в Стара Загора при някоя от старите сестри да попита не знаят ли нещо от Учителя, което да й помогне в случая. Като пристигнала не им казала защо е дошла, а само казала, че на другия ден, в неделя, трябва без друго да бъде в Димитровград. Те я попитали къде иска да я заведат на заранта - в кръжок ли, дето ще четат беседа от Учителя или иска да дойде с тях на екскурзия на братското място. Тя казала, че иска да отиде с тях. Като стигнала до мястото, 'извадили да четат беседа, резюмета от беседи и моите спомени от Учителя, които бях изпратила няколко години по-рано на един брат в Стара Загора. Когато те започнали да четат, те не започнали нито от беседите, нито то резюметата, а от спомените ми. Според писмото, което ми писа сестрата, като стигнали до страницата, където казвам на Учителя, че имам непрекъсната температура и че не знам дали нямам нещо в кръвта, а Той ми казва: „А! Какво можете да имате в кръвта?" Тъкмо при тези Негови думи и сестрата изпитала като мене една радост, която видяла в себе си като силна светлина и в същата минута оздравяла. Завърнала се здрава в Димитровград и болестта й не се е повторила. Това е станало 24 години след моето излекуване и 18 години след смъртта на Учителя.
Правят впечатление в този случай следните 4 неща: че на сестрата й дошло на ума да отиде в Стара Загора, сякаш че ли за това защото там я чакат моите спомени; второ - въпреки отпадналите си сили е предпочела да отиде на екскурзията вместо на кръжок; трето - че сестрите тогава са носели със себе си и моите спомени и четвърто - че са започнали да четат от тях. Ако бяха започнали да четат от беседите или резюметата нямаше да им стигне време да дойдат до спомените ми. Като че ли Небето е наредило всичко така, че сестрата да чуе това място, при което моментално съм оздравяла, за да оздравее и тя.
„Хлопайте и ще ви се отвори, искайте и ще ви се даде." Това значи, че за да получим, първата крачка трябва да бъде направена от нас.
