Старите приятели обичаха много парадността. Така бяха устроени. Идваха от едно време и от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за възпитание и място в обществото. А ние бяхме млади, когато се откри Школата през 1922 година - около двадесет- двадесет и две годишни. И всичко това за нас бе смешно и старовременно. А ние за тях бяхме невъзпитани и искаха да ни възпитават, както те си знаят. Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя увиснаха във въздуха. С мъка преглътнаха този урок на Учителя. Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва. А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действуват, но не одобряваше постъпките им в това направление. Ето, че дойде време за един урок. Приятелите веднъж направиха наряд за един събор - доста надут и с пищна програма. Предварително беше разгласен и програмата бе подготвена до подробности. Учителят дойде, огледа ни и каза само: "Добрата молитва". Тогава всички хорово я произнесоха. И Учителят веднага пристъпи към беседата Си. Старите братя се спогледаха, изненадаха се, но не можаха да кажат нищо. Не бяха доволни от Учителя, защото Той не бе зачел трудът им. А те отделиха много време в спорове и предложения и умувания как да направят такава програма, че всички да бъдат доволни и никой да не остане обиден. Така че в тази програма влезнаха почти всички предложения, изказани от всеки член на комисията. Затова се наду програмата и стана обемиста, след което се отпечата и се раздаде на мнозина, та да се знае и да не се пропусне нещо. Ние младите, като видяхме това, се усмихнахме. Бяхме вече тридесет- тридесет и пет годишни. Учителят не позволи да бъде вкаран в правила, изработени от обикновени човеци. А ние бяхме освободени от Учителя от същия този капан от правила, измислени от човеци. Затова Той бе казал: "Не се обличайте в друга форма освен в тази, която съм ви дал." Просто, ясно и категорично.
Друг път брат Петко Епитропов, който беше много деен - движеше външната организация на Братството - и беше съвременник на Учителя от първите събори, беше направил наряд за събора. И най-отдолу беше написано: "От ръководителите на Бялото Братство." Поднасят наряда на Учителя. Той го гледа и казва: "Я да махнете това!" "Кое, Учителю" - пита този, който го поднася. "Махнете това - "ръководителите". Те не са още кандидати за ученици, а ми се пишат ръководители." Това избухна като бомба на "Изгрева". Тази вест се разнесе нашир и надлъж за броени минути. Настъпи суматоха между възрастните приятели, която предизвика много смях при нас младите. Този наряд беше го поднесъл на Учителя Методи Константинов и той разказваше този случай много забавно и поучително. Днес, като архив можете да срещнете някъде някой от старите наряди с подписа на Петко Епитропов - от преди и след заминаването на Учителя. Писаха ги и след 9 септември 1944 година. Има няколко, написани от Тодор Стоименов. Вече имаше Братски съвет, на който бе председател Тодор Стоименов. А след неговото заминаване, аз станах председател на Братския съвет. Аз възстанових тези наряди. Аз започнах да ги пиша като председател на Братския съвет и ги подписвах от името на Братския съвет. Дойде време и аз да бъда упрекнат от младите в същото, в което упреквахме навремето възрастните приятели. Нещата започнаха да се повтарят. А това означаваше, че има някакво разминаване с думите на Учителя по този въпрос. После научихме къде е това разминаване. Навремето възрастните приятели искаха да им се дадат специални привилегии в Братството, срещу което аз въстанах и не позволих. Не ме обичаха за това. Искаха да създадат съсловие от старши братя и сестри. Това означаваше началото на йерархия. Аз бях против това и не позволих.
Дълги години писах тези послания. Започнаха да ме упрекват, че били много дълги. А дойде и това време, когато искаха да не ги подписвам от името на Братския съвет, а от името на брат Борис. Гледам и се чудя. Та това е едно и също. Та аз съм ръководител на Братството след заминаването на Учителя и аз нося цялата отговорност за това. Учителят ме постави на този пост. Аз го знам лично от Него. А другите дали вярват в това е без значение. Нека си направят опита. И те го направиха. Те искаха да си изберат друго ръководство, което да си издава собствени наряди, а моето послание да го подписвам с "брат Борис". И това го искаха моите съвременници от времето на Школата. Аз реших да направя опит и да им дам един урок. Съгласих се - започнах да подписвам нарядите с моето име. А онези приятели започнаха да умуват какво ръководство да си изберат и накрая, от много умуване, сложиха жена да ги ръководи и управлява цели петнадесет години. И така влезнаха в стълкновение с вътрешните закони, които управляват Школата. Според правилата на Синархическата верига на Школата, жени не се допускат да ръководят Школата. А защо ли? Първо - жената, влезнала в Школата, трябва да стане сестра. Вторият етап - тя трябва да стане духовна сестра, да работи за повдигане на жената и да стане "Новата Ева". Третият етап е, когато духовната сестра започва да работи за делото на Учителя и на Бога. Тогава тя престава да се грижи за организацията на света извън себе си, а започва да се грижи за организацията вътре в себе си. Учителят дава един закон: "Повдигането на света започва от повдигането на жената. Повдигането на жената започва от поучаването на Словото на Бога и приложението Му в Школата." Това е Пътят на жената-сестра, духовна сестра и съработница на Бога!
Така моите връстници и по-младите ме отхвърлиха, поискаха от мен да не подписвам моите послания и накрая си избраха жена да ги ръководи. И всички се провалиха. Проверете кой какво е направил от моето поколение, тридесет години след заминаването на Учителя. Нещо някой да е написал за времето на Школата? Написаха само онези, които по Дух бяха верни на Учителя и на Словото Му, защото те бяха ученици от вътрешната Школа на Учителя. Аз проверих това чрез живота си и чрез Словото на Учителя, а вие също можете да го проверите, ако желаете това.
