10. ЧОВЕК ЗАЗИДАН В КИЛИЯ
След три години крайно тежък и угнетен живот, открих неочаквано, че нещо у мен беше убито, безвъзвратно изчезнало. По-рано когато се намерех сред природата, особено на някой планински връх, аз се забравях от възторг. А сега, само след няколко години измъчен живот, когато се бях изкачила на върха Камен дел на Витоша душата ми беше като окована в ледове. Стоях там бездушна като че ли бях със завързани очи без нищо да
164
трепне в мен. Когато се върнах с тревога от направеното откритие, отидох при Учителя и Му го казах. Той ми отговори: „Нищо не се е изгубило във вас, всичко е пак там, само, че вие не можете да го видите, защото сте като човек зазидан в килия без прозорци". И наистина, аз така се бях зазидала и продължавах да се зазиждам още 15 години наред след това в отрицателни мисли, чувства и преживявания, че в паметта ми нещо започна да се обърква и да ми преки както при лекторските ми курсове, в които работех така и в най-обикновената работа в домакинския ми живот. При писане обърквах местата на буквите, а при говорете местата на думите. Веднъж казах на момичето си: „Отрежи си ръцете, че умий хляба!" Друг път видях, че съм си подписала името, като съм пропуснала една буква в него. Никога не бях сигурна, че това, което правя, пиша или изговарям е вярно. Но най-лошото беше, че това нещо 3 години наред се засилваше от ден на ден. Прибягнах пак до Учителя. Той ми каза, че това е от неправилно кръвообращение поради отрицателни преживявания. Каза ми да правя всяка вечер горещи бани на краката си и да правя дълбоки вдишвания. Изпълних съвета Му и това зло, което се беше увеличавало в продължение на три години, не само че спря да се увеличава, но и съвършено изчезна след един месец. Учителят ми помогна да срина зида, с който бях зазидана в затворническата килия.
