9. ДУХОВНИ ОТКРОВЕНИЯ

Веднъж запитах Учителя бива ли да разправяме един на друг духовните си опитности. Той отговори: „Ако е за взаимно поучаване - може." Днес описвам опитностите за поучение на следващите поколения ученици, които няма да срещнат на земята Учителя, но ще имат Словото Му. Учителя е в Словото Си. И ние с нашите опитности сме там - като реализирани закони от Словото Му.

Друг път каза: „Дойде някой да го лекувам. Гледам - няма никакви условия за това и да искам да му помогна, не мога." И ми показа един посетител, който бавно се отдалечаваше явно недоволен от срещата си с Учителя. Той нямаше в себе си създадена връзка между себе си и Учителя, между неговата душа и Бога. Как тогава и по какъв начин ще протече помощта на Учителя към него, когато я няма тази връзка.

Друг път казва: „Помнете, че всичко, което Бог допуща във вашия живот, е за някакво благо, близко или далечно, за вашата душа". Онова, през което преминах през живота си в скръб, тегоби и неволи доказа точно това, че благото, което е определено за нашата душа е невидимо и недосегаемо.

При едно посещение у Него, Му казах: „Учителю, имам голямо желание да разговарям с Вас, но се страхувам да дохождам, за да не Ви безпокоя". Той ми отговори: „Като отидете да се греете на слънцето, Вие ли го безпокоите, или то вас?" Слънцето бе за всички. Ползуваха се онези, които съзнателно го търсеха.