67. ЗАМИНАЛИЯТ РОЖДЕН БРАТ

Една сутрин, четвъртък, 22 декември 1938 г, някой дойде до вратата, извика леля ми, която от известно време живееше при мене, за да се грижи за мене, поговориха си тихо и не влезе. След това тя се облече мълчаливо, каза, че ще отиде в града и повече нищо. Не се върна до вечерта. Нещо необичайно. Не се върна и през нощта. Вечерта дойдоха братята Гавраил и Боянчо. Стояха до 12 часа. И разговорът ни се въртеше все около брат ми. Те са знаели нещо, но аз не. И как подеха разговора не зная, но аз им разказах почти целият си живот с него от детството. Ние имахме интересно и тъжно детство - две сирачета, които се обичаха и които винаги разделяха. Останалата нощ прекарах сама и мисълта ми се въртеше все около брат ми и спомените с него. Сякаш духом беше при мене или аз при него. Но цялата нощ чувствувах, че бяхме заедно.

На другия ден рано, рано дойдоха сестри и после идваха пак, но всички бяха някак смутени, мълчаливи, невесели, гледаха ме плахо, плахо. Чудех се, беше ми страшно тягостно, но не смеех нито да ги питам, нито да им кажа нещо. Други идваха до прозореца, надзъртаха и бягаха. Смутена защо не се върна леля ми вечерта аз ги молих да идат в града и да проверят не се ли е случило нещо с нея. Всички ме успокояваха, че ще си дойде. Все така в тя­гостно настроение протече и втория ден - петък. Леля ми не се върна и втора­та вечер. Дойде дъщеря й. Като я запитах защо не дойде майка й, да не би да

86

й се е случило нещо, тя замълча, не знаеше какво да каже. После я запитах за брат си: „Как е бате? Как са Мирето, Мими?" Тя се обърна към прозореца и заплака. Аз се развиках: „Кажи, ма, кажи с кого, какво се е случило? Как е бате? Бате как е?" Тя ревна и избяга вън и повече не се върна.

После дойдоха Катя Грива и Анна Каназирева, Бог да им дава дълъг, здрав и щастлив живот. Цяла нощ прекараха при мене. Утешаваха ме, забав­ляваха ме. Казаха ми, че нищо не знаят, но че утре ще пратят човек в града да провери какво се е случило. Най-после на другия ден - събота, към 10 ч. дойде милата и обична сестра Ана Динова, изпратена от Учителя, майчински нежно, просто и естествено ми съобщи, че брат ми си е заминал. Настъпи ед­но мигновено успокоение. Аз се успокоих от двудневното напрежение, в ко­ето бях, чувствувайки, че се е случило нещо страшно, но какво, именно, не знаех. После започна оная мъка, която познават всички, които са загубили скъп и обичен човек.

Разбрах, изведнъж разбрах всичко: каква пита се е печела, защо боле­дувах и взех дълга отпуска, защо счупих крака си и защо съм вързана на лег­лото сега. Разбрах защо беше това внимание и грижа, които положи Учителят за мене досега. Той е знаел връзката ни, знаел, как лошо и тежко и катастрофално щях да преживея тази загуба и затова изотдалече подготви един план, да ми спаси главата - мозъка. Всичко блесна изведнъж, всичко преживяно досега видях като един строго обмислен й подреден план. Каква прозорливост. Какво сърце. Да бъда тука при Него близо, да ме наблюдава и да се грижи за мене; да бъда заобиколена с обични сестри, които също се грижат за мене, за ме утешават и разсейват; да отвори сърцата на някои братя, да проявят внимание към мен, като че да запълни празнината, която ще зине в моето сърце. Да намали по такъв начин болката ми и да спаси гла­вата ми от опасността, която я грозяла.

Пет дни след заминаването на брат ми Учителят не дойде при мене. Може би чакаше да утихне бурята, мъката у мене. На шестия ден дойде и дойде сам без антуража. Стоя много и говори много - часове. Много неща не чух или не разбирах, други забравих, а само някои помня. Говори за задгроб­ния живот, за заминалите, по-специално за брат ми - защо си отиде млад - по кармически причини, къде е сега и как е, каква работа ще му възложат и т.н., и т.н. Между другото каза: „Разбра ли сега защо беше всичко? Защото ако беше там далеч, щеше да бъде 10 пъти по-лошо". Аз мълком Му благодарих. Каза също, че нашата връзка с брат ми датирала от векове. Най-интересното, което беше в този разговор бе това, че по едно време Учителят говореше и говори дълго време, а аз бях разсеяна и не слушах какво говори. Съзнанието ми се разхождаше и се спираше на разни предмети из стаята, спираше се на някои от приятелките ми, отиваше в село при учениците и ко­легите ми, а Учителят не слушах и не чувах нищо каквото говори, само Го виждах, че е седнал до мене на стола и говори и повече нищо. На няколко пъ­ти се сепвах и упреквах: Учителят е тука и ми говори, а ти се разсейваш. Обаче, невъзможно ми беше да си прибера и завладея съзнанието. По едно време чух, че Той рече: „Сега ти ще се родиш вегетарианец". Аз се сепнах, защо ще се раждам, не съм ли родена, не съм ли жива? Не' съм ли вегетарианка от 17 години? И тогава разбрах, Той го каза това на брат ми. Съзнанието на брат ми е било досега в мене ,и'Той е говорил на него, затова моето се разхождаше тук и там и не чух нищо. Какво му говори не зная. Но се радвам, че му говори и го прие в школата. Защото каза на мене: „Сега брат ти ще учи чрез тебе".

И наистина, много пъти особено в началото, когато бивах в клас,

87

Учителят ми се струваше далече и чужд и непознат. Не го чувствувах както досега близък и свой, но като нов, който сега опознавах. Отначало се чудех, но скоро се сетих, че това е съзнанието на брат ми, за когото Учителят бе нов и непознат, Когото сега опознаваше. И не се смущавах вече от това и се радвах, и го призовавах нарочно, когато бивах на клас. Докога продължи то­ва раздвоение у мене не помня. Но продължи доста дълго. Доста дълго аз чувствувах брат си близо до мене или в мене и разговарях с него. Как стават тези неща не ми са ясни и не мога да ги обясня, но стават, бяха факт потвър­ден и от горните думи на Учителя и от други думи, които беше казал на бесе­да 3 дена след заминаването на брат ми: „Те крият от нея, пък той е при нея и разговаря с него. Още щом си замина, той отиде при нея. Защото връзката им е духовна и силна. Връзката с жена му беше до гроба, а с нея и зад гроба." Това ми казаха сестри, които са били на беседата и дойдоха веднага при мене да ми кажат.

Къде е сега брат ми, не зная. След доста дълго време в време и край мене той се отдалечи. Аз не го чувствувах и сънувах вече и по-рядко почнах да мисля за него. А сега вече може и да се е преродил. Защото от тогава се минаха 24 години, а Учителят беше казал, че след 15-20 години ще се върне, ще се прероди. Как ще го позная? Той не ще носи същата форма, а може би и същият характер. Единственото нещо, по което ще го позная, ще бъде любовта. Защото „само в любовта хората се познават и привличат", казва Учителят.