Беше още в най-ранните години, когато Изгревът беше още необитаем и Учителят си живееше на ул. „Опълченска" 66.
Беше Коледна ваканция. Аз гостувах тогава у леля си заедно с приятелката си Олга Блажева. Леля ми живееше на ул. „Нишка".
Бъдни вечер прекарахме у леля си скромно, но приятно, тихо и спокойно. Стояхме до късно в разговор. Когато се събудихме на другата сутрин, малко късничко, Олга се оплака от силни болки в кръста и гърба. Някъде се е простудила предния ден и сега беше цяла схваната, вцепенена, не можеше да мръдне. Бяхме още много млади. Аз не знаех, не се сещах да я позатопля, да я поразтрия. Леля ми беше отишла на черква и от там някъде на гости. И аз реших да отида да питам Учителя, как да й помогна.
Когато пристигнах на „Опълченска" 66 къщата беше пълна с гости -братя и сестри от София и провинцията дошли с подаръци да поздравят за Коледа Учителя. Чак тогава се сетих, че е Коледа и се смутих и се засрамих, че аз отивам на празника да Го занимавам с болест, но нямаше връщане.
Не след дълго Той отвори вратата на малката приемна стаичка и светнал, сякаш огрян от някакво невидимо слънце, мило, бащински усмихнат ме покани с кимане на глава като пререди всички, които чакаха вън. Аз се окуражих, влязох и Му разказах набързо за какво съм дошла. Той ме изслуша внимателно и каза да й направя масаж с двата палеца по гръбначния стълб отгоре надолу няколко пъти, като сам показа на моя гръб.
Благодарих, целунах Му ръка и като весело птиченце изхвръкнах от стаята и полетях към дома радостна и щастлива, че ми се е удало случай да бъда рано, рано на Рождество при Него, пък и да помогна на Олга.
Каква беше изненадата и възторгът ми пък, когато си отидох вкъщи и заварих Олга здрава и читава да ме посреща на вратата с думите: „Мина ми, Наталио, мина ми. Добре съм."
Така ги правеше Той нещата чудно и красиво, и велико!
