26. ТРИТЕ ПОРТОКАЛА
Винаги по ваканциите аз си отивах последна от всички сестри-учителки. Аз бях в най-отдалечен и затънтен край на майка България, далеч от културен център и главно от център, където има наши хора и затова винаги ми биваше мъчно като си тръгвах и гледах да използувам и най-малката възможност да остана повече на Изгрева.
Така и една коледна ваканция останала последна и сама в гостна стая, аз не си запалих печката да си сгрея вода да се напия хубаво, че ще пътувам, а скитах от салон в салон, от къща в къща да разговарям, да бъда още малко във връзка с моите обични сестри изгревянки. Обядвах в стола. Но след това ожаднях, а се стеснявах да си поискам някъде вода. И когато отидох надвечер при Учителя за сбогом, бях страшно жадна. Разбира се, на Него нищо не казах. Той ме прие, както винаги накрая ме приемаше много мил и любезен и понеже нямаше вече много посетители да чакат, ме държа доста. На края ми подаде един лист - някакъв празен формуляр, който не погледнах и рече: „Занесете го, рекох, на Савка". Аз го занесох. Тя ме покани вътре. Топло и у1отно. На печката ври, клокочи цял чайник от пет литра вода. „Ах, Савке, умирам от жажда. Ще ме почерпиш ли 1-2 чаши вода? Ще пътувам цяла нощ и почти цял ден." „Разбира се. Разбира се. Ей сега. Чакай да разбера какъв е този лист, защо ми го праща Учителя?" Гледа, гледа нищо не може да разбере. Незначителен, ненужен, празен, нищо неподсказващ формуляр, случайно попаднал при Учителя, може би е било увито нещо в него. Чуди се, чуди, най-после се досеща: „Ах, този Учител! Този Учител! Ами че Той те праща да те напоя с вода. Нали казваш, че умираш от жажда, а тука цял чайник ври. Знае, че си стеснителна и не е искал да те засрами."
Подаде листа и на мене. Нищо не говореше листа, освен това, за което се досети и Савка.
Смяхме се, радвахме се на нашия чудноват Баща.
Напои ме с 2-3 чаши топла вода и ме пита: „А защо си отиваш пред клас? Утре е сряда, имаме сутринта беседа." „Невъзможно ми е, Савке, да остане повече. Това е последният влак, с който мога да пътувам. Утре след обед трябва поне за малко да се мярна в училище." „Добре, тогава", съгласи се тя. „Но аз ще ти изпратя резюме от тази лекция, а ти ще ми пишеш коя от мислите в нея ти най-харесва." (Савка Керемидчиева тя беше една от стенографките и доста оригинално и интересно момиче).
Разделихме се топло и сърдечно. Отбих се при Учителя да Му целуна ръка и да му благодаря.
След няколко дена получих в село обещаното от нея резюме. Но, Боже мой, която от мислите ми най-харесва. Те всички бяха от хубави, по-хубави. И аз й отговорих, но се и пошегувах. Аз обичах да се шегувам. А знаех, че и тя обича да се шегува. И й писах, че всички мисли ми харесват, но като че ли от всички най-ми харесва тази: „Когато сте неразположени изяжте три портокала наведнъж и неразположението ви ще изчезне." „Но уви! Тука не три, но и един даже няма".
Как е разбрала и почувствувала тази моя шега не зная.но отишла веднага при Учителя и Му прочела писмото ми. Той грабнал веднага три грамадни портокала, каквито тогава имаше и една мукавена кутия и й ги дал да ми направи колет и да ми ги изпрати.
След една седмица получих колета.
Само не полудях от радост. Не за портокалите, но за жеста, трогателния жест.
39
Тогава не изядох трите портокала наведнъж. Аз си ги държах дълго време за ги гледам и да им се радвам. И не направих опита при неразположение да ги изям наведнъж. И до ден днешен аз не съм направила този опит. Но днес при описване този мил спомен имах от 24 часа вече едно доста силно главоболие и неразположение. Употребих всички средства, които знаех и които имах, не минава, най-после рекох: Ами чакай да направя този опит, аз не съм го правила досега. Имах портокали, разбира се, такива големи сега няма, а някакви миниатюрни и три изядох наведнъж. След един час главоболието намаля и полека-лека изчезна. Уверих се, че макар и 40 години от тогава, макар и Него да Го няма на физическия свят, Неговите методи са ефикасни и валидни за всички времена.
