Когато говорим за лечителните способности, които притежаваше Учителя трябва да споменем, че той прилагаше различни способи съобразно конкретния случай, но винаги се съобразяваше дали търсещият помощ и изцеление има вяра. Основното беше вярата, без нея не може човек да се добере до вътрешната връзка на живота, през която може да слезе тази Божествена енергия, за да възстанови разрушената вътрешна инсталация у човека. Бяхме свидетели на различни случаи, които никога не се повтаряха с предходящите, макар че понякога в основата си имаха един и същ принцип за лечение.
Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението му за една кожна пъпка излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена. Учителят препоръча да се налага с топли компреси, защото ако се прави нагрявка във физиотерапията при лекарите, то тя пъпката ще се превърне на рак. Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе, там в духовното поле на този приятел, в неговият етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне. Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безсмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава след като чухме съвета на Учителя аз започнах да му правя топли компреси на лицето. Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури. Той видя несполуката си и си извини пред мене, че се е престарал. Решихме тогава да лекуваме изгорялото място и го намазахме с мазила и мехлеми. Не щеш ли за зла прокоба идват дъщерите му на Изгрева, а те не бяха идвали месеци на ред понеже живееха в града при семействата си и като го виждат как се е изгорял възмутиха се много - надълбоко, нашироко и нависоко колкото им глас държи: „Ей, какво са те направили и как са те украсили". А той заплаква от умиление, че те се вайкат рождените му дъщери за него, а те изобщо не се грижеха и не се интересуваха от него и чат-пат в годината я дойдат, я не дойдат. Аз стоя от страни, гледам и се чудя - той не се ли усеща, че те му правят театър и разиграват сцени, но накрая той се подвежда по тях и те решават да го заведат в града, за да му правят нагревки. Завеждат го, започват да му правят нагревки при физиотерапията като по същото време го завеждат в нотариуса да подпише и да припише на двете си дъщери прехвърлянето на наследствен имот. Та се разбра, че тези две дъщери бяха дошли да го видят дали му е дошло време та да прехвърлят наследствения имот. Видяха, че му е дошло времето, взеха го при себе си и не след дълго време той си замина. Донесоха некролога му на Изгрева, за да го видим. Ако беше си останал тук и бе послушал можеше да живее още десет години най-малко понеже беше жилав, подвижен и умен брат. Така рода го довърши.
Баща ми се разболя, беше много болен. Брат ми беше лекар, завършил в Италия с много голяма клиентела и добре поставен в лекарските среди, започна да го лекува. Баща ми имаше двойна бронхопневмония на белия дроб. Брат ми го лекуваше с лекарства и силна храна. Тогава още нямаше сулфонамиди нито антибиотици - това беше преди войната. Сулфонамидите дойдоха след 1943 г. в България и то от Германия по време на войната и то имаше един препарат наричащ се „Пронтозил". Човек когато го поемеше след известно време урината му се оцветяваше оранжево, но лекарството имаше голям ефект. Тогава една кутийка се продаваше за една жълтица. Така немските войници продаваха в България това скъпо и ценно лекарство. Та брат ми лекуваше баща ми с лекарства и силна храна, но още го нямаше „Пронтозил"-а и той ставаше все по-зле. Отидох при Учителя, обясних му всичко и той ми каза: „Направи млечен компрес и ако яде силна храна организма му докато се пригоди на многото храна, то той ще си замине. Ще му даваш малко храна - мляко половин чаша и половин чаша вода. На четиринайсетия ден температурата ще спадне от 38.5 на 37 градуса". Това ми каза Учителя, аз отидох у дома и разказах на баща ми какво е казано за него, той повярва и остави аз да го лекувам. Брат ми като разбра -нали беше лекар, дойде и ми удари един шамар, че лекувам без да имам право за това. Така се възприемаше от лекарското съсловие - лекува само онзи, който има диплома. Но баща ми нали беше посетил веднъж една беседа на Учителя и бе го видял и беше се докоснала душата му до Божественото и повярва и ми позволи да го лекувам. Направих млечен компрес както се прави и го наложих на гърба. Той се слага вечерта и се сваля сутринта и се прави през ден. Така баща ми оздравя за изненада на всички. Баща ми се разположи към мен и после дойде с нас на Седемте рилски езера при лагеруването ни. Там много му хареса, дори се разхождахме с лодка по езерото. Веднъж споделих с Учителя, че баща ми иска да го приеме, за да благодари за лечението. Съгласи се. Отидохме при Учителя, аз му целунах ръка, а баща ми като видя Учителя също се наведе и му целуна ръка, благодари му и се допря до десницата му. Учителят поприказва с него общи работи, после дойдоха други посетители, ние станахме и си отидохме. Баща ми остана много доволен от летуването и от това, че той благодари на Дънов. За него той не беше Учител, а господин Дънов. Но все пак благодари, а това не бе малко за него, да се поклони и да целуне ръката на Бога без да знае пред кого застава, кому се покланя и кому целува ръката.
Майка ми беше много болна. Свила се на кълбо с адски болки в корема. Болеше я целия корем. Заведоха я на лекар и казах, че е остър апандисит и предложиха да се оперира. Аз без да я пипам отидох при Учителя и му разказах за мнението на лекарите. Каза ми: „Ако я оперират ще умре. Болно е дебелото черво. Сложи млечен компрес". Отивам при майка ми и разказвам какво е казал Учителя. Ами като ме чу, че е от Учителя настръхна и крещи: „Той провали дъщеря ми и не искам нищо от него". Казах й да избира - ако иска да живее трябва да се съгласи, а като се съгласи ще се лекува по неговият начин и като оживее ще знае, че живее благодарение на господин Дънов и главно затова, че е майка на една негова ученичка. Майка ми беше в ужас. Баща ми беше на моя страна, а брат ми като лекар бе за операция. А това беше преди войната, когато на три операции направени за апандесит оживяваше един, а другите двама умираха от инфекции. Сега 40 години след това времената са други и дори при спукан апандисит и перитонит хората оживяват. Сега хирургическото лечение е друго, има лекарства срещу инфекцията, има хигиена и още много неща. Въпросът бе майка ми дали трябваше да умре или да живее. Започна се голяма караница у дома. Големи разправии. Казах й да позволи да направя опит, за да оживее. Тя мълчи. „Слушай какво ако отидеш там в болницата ти вече си умряла, а ако останеш тук можеш да живееш много дълго. Избора е твой. Аз повече няма да говоря с теб". Аз бях много войнствена и решителна и майка ми накрая се съгласи. Направих млечният компрес, сложих го на корема по хода на дебелото черво, постепенно тя се оправи и оздравя и живя дълги години след това. И от тогава вече не ми натякваше, че съм се провалила като дъновистка. А аз бях вече в напреднала възраст, когато тя си замина от този свят. Та така накрая родителите ми по различен начин коленичиха пред нозете на Учителя и получиха от него онова, което не би получил външен човек. Това беше наградата им от Учителя, че бяха мои родители и с това бяха ми дали тяло като родители и аз чрез тях бях слезнала и дошла на земята, за да мога да се срещна с Учителя. Та по този начин Учителят им заплати за това. че са били мои родители и по този начин ме направи свободна към тях. Освободи ме и от тогава аз дишах по-свободно. Голямо нещо е родовата карма, Трудно се разплита, необходими са години, умения, знания и правилни методи за разрешаването й.
